Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Дори и така да е, какво значение има то за тебе?
— Може да има, а може и да няма — отвърна многозначително той.
— Всъщност би трябвало да има — отвърна бързо и задъхано Фензиле. — Не съм ли била винаги твоя приятелка? Не съм ли винаги обръщала внимание на моя господар върху храбростта ти и не съм ли се борила като истинска доброжелателка за твоя възход, Сакр-ел-Бар?
Оливър открито се засмя.
— Нима си правила това? — запита я той.
— Смей се колкото искаш, но това е истина — настояваше тя. — Изгубиш ли мене, губиш най-ценния си съюзник — съюзник, в когото се вслушва и когото обгръща с благоволението си моят господар. Само си помисли, Сакр-ел-Бар, какво би се случило, ако друга би дошла на мястото ми, друга, която би могла да отрови ума на Асад с лъжи против тебе, защото положително тя не може да те обича, тая франкска девойка, която си отвлякъл от родината й!
— Не се грижи за това — отвърна безгрижно Оливър, докато мислено напразно се мъчеше да прозре в дълбините на нейната душа и да открие същината на намеренията й. — Тази моя робиня никога не ще заграби мястото ти при Асад.
— О, глупецо, Асад ще я вземе, независимо от това дали е за продан, или не!
Той я измери с поглед, наклонил настрани глава и с ръце на хълбоците.
— Щом може да я вземе от мене, още по-лесно ще я вземе от тебе. Без съмнение ти си преценила това, а по някакъв злодейски сицилиански начин си решила и как да се предпазиш от него. Но цената: взела ли си предвид цената? Какво ще ти каже Асад, когато се научи как си го изиграла?
— Много ме е грижа за това! — провикна се тя с внезапна ярост; в ръкомаханията й личеше нейният бяс. — Дотогава тя ще бъде на дъното на пристанището с камък на шията. Той може да заповяда да ме бичуват. Положително ще го направи. Но всичко ще свърши с това. Аз ще му бъда необходима да го утешавам за загубата и така всичко ще се поправи.
Най-после беше я изпитал, беше я изстискал докрай. Наистина, наистина — мислеше си той, — беше имал право, когато каза, че не е хитра. Той се показа като глупец, когато се остави да го озадачи с тъй плитко, тъй очевидно намерение. Оливър сви рамене и й обърна гръб.
— Върви си с мир, о, Фензиле — рече той. — Аз не я давам на никого… пък бил той Асад или шейтан.
В думите му прозвуча крайното решение, а според отговора, който му даде, тя като че ли най-после се примири с неговата непреклонност. Все пак тя отговори твърде бързо, толкова бързо, щото той можеше да предположи, че този отговор е бил готов от по-рано:
— В такъв случай ти сигурно смяташ да я вземеш за жена. — Никой друг глас не би могъл да прозвучи по-невинно и безхитростно, отколкото нейният в този миг. — Ако е тъй — продължи Фензиле, — най-разумно би било да избързаш, защото женитбата е единствената пречка, която Асад не би презрял. Той е набожен и от дълбоката си почит към закона на пророка сигурно би зачел подобен съюз. Но бъди също така сигурен, че не ще се спре пред нищо друго.
Ала въпреки нейната невинност и престорена простота — а може би и тъкмо поради нея, — Оливър прочете мислите й, като да бяха отворена книга; сега вече нямаше значение, че лицето й бе покрито.
— И твоята цел ще бъде също тъй добре постигната, а? — запита я той хитро на свой ред.
— Също така добре — призна тя.
— Кажи „още по-добре“, Фензиле — отново подхвана корсарят. — Казах ти, че не си хитра. Кълна се в корана, че излъгах. Ти си лукава като змия. Въпреки това виждам накъде биеш. Ако се вслушам в твоя съвет, ползата за тебе ще бъде двойна. Първо, ще направя робинята неприкосновена за Асад, и второ, сам аз ще изпадна пред него в немилост заради това. Какво друго би могло да задоволи повече твоите желания?
— Не си справедлив към мене — възрази тя. — Винаги съм била твоя приятелка. По-скоро бих… — Тя неочаквано млъкна и се ослуша. Тишината на нощта бе нарушена от викове откъм Баб-ел-Уеб. Фензиле пъргаво изтича до оградата, откъдето се виждаше портата, и се наведе напред.
— Виж, виж! — провикна се тя и в гласа й прозвуча трепет на страх. — Това е той… Асад-ел-Дин.
Сакр-ел-Бар отиде при нея и в блясъка на факлите видя дружина мъже да излиза изпод черния свод на портата.
— Като че ли противно на обикновения си навик ти каза истината, о, Фензиле.
Тя се обърна към него и Оливър си представи смъртоносния поглед, който му отправи през булото си. Но когато заговори, гласът й бе безстрастен.
— Подир още един миг не ще имаш никакво съмнение. Но какво да правя аз? — Въпросът бе добавен възбудено. — Не бива да ме завари тук. Мисля, че би ме убил.
— Положителен съм в това — съгласи се Сакр-ел-Бар. — Но кой би могъл да те познае така загърната? Хайде тръгвай, преди да е дошъл. Скрий се в двора, докато той мине. Сама ли си?