Време на презрение

— Тя е още дете. На не повече от четиринайсет.

— Повтарям, това ще бъде политически съюз… Чисто формален…

— Ако беше така, Златокосата Дервла щеше да остане в двореца. Сирачето от Цинтра би седнала политически и формално на трона до Емхир… А вечер Емхир би й давал да си играе с короната и скъпоценностите, а самият той би отивал в спалнята на Дервла… Поне докато сополанката не достигне възраст, в която е безопасно да роди.

— Хм… Да. Има нещо вярно в това. Как се казва тази… принцеса?

— Ксерела или нещо такова.

— Не, не е така. Казва се… Зирила. Точно така, май Зирила.

— Варварско име.

— По-тихо, по дяволите…

— И по-сериозно! Държите се детински!

— Мерете си думите! Внимавайте да не ги сметна за обида!

— Ако искате удовлетворение, знаете къде да ме намерите, маркграфе!

— Тихо! По-спокойно! Императорът…

Не беше необходимо херолдът да полага големи усилия. Достатъчен беше един удар на тоягата му по паркета, за да се наведат всичките украсени с черни шапки глави на аристократи и рицари като житни класове при порив на вятъра. В тронната зала настана тишина, такава, че на херолда не му се наложи да напряга гласа си:

— Емхир вар Емрейс, Дейтвен Адан ин Карн аеп Монруд!

Белият Пламък, Танцуващ на Гробовете на Враговете си, влезе в залата. Премина покрай редицата дворяни с обичайната си бърза крачка, енергично размахвайки лявата си ръка. Черното му облекло по нищо не се различаваше от дрехите на дворяните, освен по отсъствието на бяла яка. Тъмните коси на императора, както винаги — несресани, се поддържаха в относителен ред от тесен златен обръч, на шията му проблясваше императорската верижка.

Емхир доста небрежно приседна на трона, поставен върху платформа, постави лакът на страничната облегалка и опря брадичка на дланта си. Не преметна крака си през другия подлакътник, което означаваше, че е задължително да се спазва церемонията. Нито една от наведените глави не се повдигна дори мъничко.

Императорът се изкашля гръмко, без да сменя позата си. Придворните си поеха дъх и се изпъчиха. Херолдът отново удари с тоягата си по паркета.

— Цирила Фиона Елен Рианон, кралица на Цинтра, княгиня на Бруге и дукеса на Соден, наследница на Инис Ард Скелиг и Инис Ан Скелиг, сюзеренка на Атре и Аб Яра!

Всички погледи се обърнаха към вратата, на която стоеше високата и изпълнена с достойнство Стела Конгрев, графиня Лидертал. До графинята вървеше притежателката на всички току-що изброени, доста внушителни титли. Слабичка, светлокоса, невероятно бледа, леко прегърбена, с дълга бяла рокля. Рокля, в която явно се чувстваше неуютно и не на място.

Емхир Дейтвен се изправи в трона, а дворяните веднага се поклониха дълбоко. Стела Конгрев дискретно побутна светлокосата девойка, двете дефилираха покрай редицата наведени в поклон аристократи, представители на най-видните родове в Нилфгард. „Сега ще се спъне“ — помисли си графинята.

Цирила Фиона Елен Рианон се спъна.

„Грозновата и кльощава — помисли си графинята, приближавайки се към трона. — Нестройна, а на всичко отгоре — и не особено схватлива. Но аз ще направя от нея красавица. Ще направя от нея кралица, както ми заповяда, Емхир.“