Време на презрение

„Още малко, и Емхир ще заповяда да го побият на кол — помисли си Кукумявката. — Ако вълшебникът не престане да бърбори…“

— Маестро Ксартисиус — прекъсна го императорът неочаквано учтиво, даже меко. — Ще получиш всичко, от което се нуждаеш. Включително и време. В границите на разумното.

— Ще направя каквото е по силите ми — увери го астрологът. — Но ще мога да установя само приблизителното местонахождение… Това ще е район или радиус…

— Какво?

— Астромантиката… — заекна Ксартисиус. — При големи разстояния астромантиката позволява само приблизително локализиране… Много приблизително, с голям толеранс… С много голям толеранс. Наистина не знам дали ще успея…

— Ще успееш, маестро — процеди императорът, а тъмните му очи проблеснаха зловещо. — Имам пълно доверие в твоите способности. Що се отнася до толеранса, колкото по-малък бъде твоят, толкова по-голям ще бъде моят.

Ксартисиус се присви.

— Трябва да знам точната дата на раждане на въпросната личност — измънка той. — По възможност — и часа… Много полезно би било и да получа някой предмет, принадлежал на тази личност…

— Коса — каза тихо Емхир. — Може ли да бъде коса?

— Ооо! — развесели се астрологът. — Това значително ще улесни нещата… Ех, да можех да получа и малко от изпражненията или урината…

Очите на Емхир опасно се присвиха, а магът се преви в нисък поклон.

— Покорно се извинявам на Ваше Императорско Величество… — измънка той. — Моля за извинение… Разбирам… Да, косата ще е достатъчна… Напълно достатъчна… Кога ще мога да я получа?

— Ще ти я доставят още днес, заедно с датата и часа на раждане. Няма да те задържам повече, маестро. Връщай се в кулата си и започвай да следиш съзвездията.

— Нека Великото слънце бди над Вашето Императорско…

— Добре, добре. Можеш да си тръгваш.

„Сега сме ние — помисли си Кукумявката. — Интересно, какво ли ни очаква?“

— Всеки, който разгласи и дума от това, което ще бъде казано след малко тук — изрече бавно императорът, — го чака разпъване на четири. Ватие!

— Слушам, Ваше Височество.

— По какъв начин попадна тук… тази принцеса? Кой е отговорен?

— От крепостта Настрог — сбърчи чело началникът на разузнаването. — Нейно Височество беше конвоирана от гвардейци под командването на…

— Не те питам за това, по дяволите! Откъде девойката се взе в Настрог, във Верден? Кой я доведе в крепостта? Кой е комендант там в момента? Кой е този, от когото получихме съобщението? Годиврон какъв беше там?

— Годиврон Питкаирн — каза бързо Ватие де Ридо. — Разбира се, той беше информиран за мисията на Риенс и граф Кахир аеп Кеалах. Три дни след събитията на остров Танед в Настрог са се явили двама души. По-точно — един човек и един полуелф. Позовавайки се на разпореждане на Риенс и граф Кахир, те са предали принцесата на Годиврон.

— Аха — усмихна се императорът и Кукумявката почувства как раменете му изстиват. — Вилгефорц се зарече да хване Цирила на Танед. Риенс ми гарантира същото. Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах получи ясни заповеди в това отношение. И ето, че в Настрог, при река Яр, три дни след аферата на острова, Цирила е била доведена не от Вилгефорц, Риенс или Кахир, а от човек и полуелф. Годиврон, разбира се, не е и помислил да ги арестува?