Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Белият Пламък на Нилфгард ги разглеждаше от висотата на трона си. Както винаги, очите му бяха леко присвити, а върху устните му танцуваше намек за подигравателна усмивка.
Кралицата на Цинтра се спъна отново. Императорът опря лакът на облегалката на трона и докосна с длан бузата си. Усмихна се. Стела Конгрев беше вече достатъчно близо, за да разпознае от кой тип е усмивката му. Вцепени се от ужас. „Нещо не е наред — помисли си тя. — Нещо не е както трябва. Ще летят глави. Велико слънце, ще летят глави…“
Овладя се, след което се поклони и накара девойката да направи същото.
Емхир вар Емрейс не стана от трона. Но наведе леко глава. Дворяните затаиха дъх.
— Кралице — обади се Емхир. Девойката настръхна. Императорът не гледаше към нея. Гледаше към събралите се в залата дворяни. — Кралице — повтори той, — щастлив съм, че мога да те приветствам в моя дворец и в моята държава. Давам ти думата си на император, че е близко денят, в който всички принадлежащи ти по право титли ще се върнат при теб заедно със земите, които са твои по наследство и на които си законен и безспорен собственик. Узурпаторите, които се разпореждат в твоите владения, започнаха война срещу мен. Те ме нападнаха, като при това заявиха, че защитават твоите права и справедливи претенции. Така че нека целият свят знае, че се обръщаш за помощ към мен, а не към тях. Нека целият свят знае, че тук, в моята държава, ти ще си върнеш почестите на сюзерен и кралското име, докато за моите врагове беше само една изгнаница. Нека целият свят знае, че в моята държава ти си в безопасност, докато моите врагове не само че отказваха да ти върнат короната, но и се опитваха да ти отнемат живота.
Погледът на императора на Нилфгард се спря върху пратениците на Естерад Тисен, владетелят на Ковир, и върху посланика на Недамир, кралят на Лигата от Хенфорс.
— Нека целият свят научи истината, включително и кралете, които се правеха, че не знаят на чия страна е справедливостта. И нека целият свят знае, че ще ти бъде оказана помощ. Твоите и моите врагове ще бъдат сразени. В Цинтра, в Соден и Бруге, в Атре, на островите Скелиге и в устието на Яра отново ще се възцари мир, а ти ще си върнеш трона, за радост на твоите земляци и всички почитащи справедливостта хора.
Девойката с бялата рокля наведе глава още по-ниско.
— А преди това да стане — продължи Емхир, — в моята държава ще получиш полагащото ти се уважение — както от мен, така и от всичките ми поданици. И тъй като в твоето кралство все още гори пламъкът на войната, като доказателство за почитта, уважението и приятелските чувства на Нилфгард към теб, ти давам титлите принцеса на Рован и Имлак, и владетелка на замъка Дарн Рован, към който сега ще отпътуваш, за да очакваш там идването на по-спокойни, щастливи времена.
Стела Конгрев се овладя и не допусна върху лицето й да се появи дори следа от учудване. „Той не я оставя при себе си — помисли си тя, — а я изпраща в Дарн Рован, на края на света, там, където самият той никога не ходи. Очевидно няма намерение да се жени за тази девойка и не мисли за скорошен брак. Явно дори не иска да я вижда. Тогава защо се е отървал от Дервла? Каква е работата?“
Тя се сепна и бързо хвана девойката за ръката. Аудиенцията беше приключила. Когато излизаха от залата, императорът не гледаше към тях. Придворните се кланяха.
Емхир вар Емрейс изчака да излязат и преметна крак върху подлакътника на трона.
— Кеалах — каза той. — При мен.
Сенешалът се спря на полагащото се според дворцовия етикет разстояние и се наведе в поклон.
— По-близо — каза Емхир. — Ела по-близо, Кеалах. Ще говоря тихо. И това, което ще кажа, е предназначено изключително и само за твоите уши.
— Ваше Височество…
— Какво още е предвидено за днес?
— Приемане на акредитивните писма и връчване на екзекватури8 на посланика на крал Естерад от Ковир — издекламира бързо сенешалът. — Назначаване на наместници, префекти и палатини в новите провинции и палатинати. Утвърждаване на графската титла и границите на владенията на…
— Ще връчим на посланика екзекватура и ще го приемем в лична аудиенция. Всичко останало — за утре.
— Слушам, Ваше Височество.
— Кажи на виконт Еидон и на Скелен веднага след аудиенцията на посланика да се явят в библиотеката. Тайно. Ти също ела. И доведи онзи ваш главен маг, онзи гадател… Как му беше името?
— Ксартисиус, Ваше Височество. Живее в кулата извън града…
— Не ме интересува къде живее. Прати хора за него, нека го доведат в покоите ми. Тихо, без много шум, тайно.
8
Изпълнение на решения, постановени от съдилища на други държави (юрид.). — Б.р.