Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Давид Шарон пристигна със самолет от Тел Авив под друго име и бе посрещнат от един катса от Израелското посолство. Британското контраразузнаване МИ-5, което не обича чужди агенти, дори и дружески, да си разиграват игрички на негова територия, беше предупредено от СИС и забеляза чакащия катса от посолството. Още щом той поздрави новопристигналия от Тел Авив господин „Елиаху“, хората от групата на МИ-5 се намесиха, приветстваха господин Шарон с добре дошъл в Лондон и му предложиха услугите си, за да направят пребиваването му приятно.
Те придружиха двамата разгневени израелци до колата им, махнаха им да тръгват от входа на аерогарата, а сетне ги проследиха спокойно до центъра на Лондон.
Разпитът на Давид Шарон започна на следната сутрин и отне целия ден и половината нощ. СИС реши да използва една от своите тайни квартири в Южен Кенсингтън, добре защитена и великолепно оборудвана с подслушвателна апаратура.
Беше (и продължава да е) голям и просторен апартамент, чиято трапезария послужи като място за заседанието. В една от спалните бяха настанени магнетофоните и двамата техници, които записваха всяка изречена дума. Спретната млада дама, доведена от Сенчъри Хаус, обсеби кухнята и се погрижи към шестимата мъже, събрани около масата за ядене, да потече непрекъсната поредица подноси с кафе и сандвичи.
Двама мъже, които изглеждаха съвсем във форма, прекараха деня във фоайето долу, правейки се, че поправят безпогрешно работещия асансьор, докато всъщност имаха грижата никой освен известните други обитатели на блока да не може да стигне по-високо от партера.
Около масата седяха Давид Шарон и катсата от лондонското посолство, който и без това беше „обявен“ агент, двамата американци от Лангли — Стюарт и Барбър, и двамата от СИС — Ланг и Паксман.
Подканен от американците, Шарон започна историята отначало и я разказа така, както се бе случила.
— Наемник? Наемник, който влиза сам? — попита Стюарт в един момент. — Да не ме будалкаш?
— Наредено ми е да бъда съвършено откровен — рече Шарон. — Така стана.
Американците нямаха нищо против наемник. Нещо повече, това беше преимущество. За вербуващата централа парите са най-простият и лесен от всички мотиви, които могат да накарат един човек да предаде родината си. При наемника човек е на чисто. Няма мъчителни чувства на съжаление, няма страх да не би да се отвратиш от самия себе си, няма крехко его, което да трябва да се гали и ласкае, няма нужда да успокояваш обидено самолюбие. В света на разузнаването наемникът е като проститутка. Няма досадни вечери на светлината на свещи и сладки безсмислици. Пачка долари на нощното шкафче вършат добра работа.
Шарон описа отчаяното търсене на човек, който да може да живее продължително в Багдад под дипломатическо прикритие, и при липса на друга възможност, подбирането на Алфонсо Бенс Монкада, неговата интензивна подготовка в Сантяго и повторното му инфилтриране, за да осъществява връзката с Йерихон в продължение на две години.
— Чакай — рече Стюарт, — този любител е работил с Йерихон в продължение на две години? Прибрал е седемдесет съобщения от тайници и му се е разминало?
— Да бе. Кълна се — рече Шарон.
— Ти как мислиш, Стив?
— Новашки късмет. Не бих искал да му се доверя в Източен Берлин или Москва.
— Точно така — потвърди Стюарт. — И не са го проследили до някой тайник? Така и не се е компрометирал?
— Не — рече Шарон. — Следили са го няколко пъти, но винаги спорадично и нескопосно. Докато е отивал от дома си към сградата на Икономическата комисия или се е връщал оттам; и веднъж, когато се е отправял към един от тайниците. Но ги видял и се отказал.
— Само да предположим — рече Ланг, — че наистина са го проследили до някой тайник с истински проследяващ екип. Момчетата от контраразузнаването на Рахмани залагат капан и пребарват Йерихон. Обработват го и той трябва да сътрудничи…
— Тогава щеше да спадне качеството на продукта — отвърна Шарон. — Йерихон наистина вършеше добра работа. Рахмани не би допуснал това да продължава. Щяхме да станем свидетели на публичен процес и на обесването на Йерихон, а в най-добрия случай Монкада щеше да бъде изгонен.
Изглежда онези, които са го следили, са били от АМАМ, макар да се предполага, че чужденците са обект на хората на Рахмани. Във всеки случай са действали, както обикновено, недодялано. Монкада ги е забелязал без усилие. Знаете как АМАМ непрекъснато се опитва да се меси в работата на контраразузнаването…
Хората около него кимнаха. Съперничеството между отделите не беше нещо ново за тях. Случваше се и в техните страни.
Когато Шарон стигна до момента, в който Монкада е бил внезапно изтеглен от Ирак, Бил Стюарт изпусна една ругатня.