Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
На двайсет и втори Американското посолство и британският Форин Офис се обърнаха поотделно към Саудитското посолство за спешно акредитиране на дипломат от нисък ранг в Рияд. Това не представляваше проблем. Два паспорта, нито един от тях на името на Барбър или Паксман, получиха без бавене заверена виза, носителите им хванаха полета в 8.45 ч. вечерта от Хийтроу и пристигнаха на Международното летище „Крал Абдулазиз“, Рияд, тъкмо преди разсъмване.
Кола на Американското посолство посрещна Чип Барбър и го отведе направо в мисията на САЩ, където беше настанен страхотно разрасналият се персонал на ЦРУ, докато друга, по-малка, заведе Паксман във вилата, където се бе разположил екипът на британския СИС. Първото, което научи Паксман, беше, че очевидно Мартин не е пресякъл границата и не се е обадил.
От гледна точка на Мартин заповедта на Рияд да се върне в базата беше по-лесно да бъде дадена, отколкото да бъде изпълнена. Той се върна от пустинята далеч преди разсъмване на 22 октомври и прекара деня в приключване на операцията.
Под надгробния паметник на правоспособния моряк Шептън в християнското гробище остави съобщение за господин Ал-Халифа, че за съжаление трябва да напусне Кувейт. В друга бележка за Абу Фуад обясни откъде и как да прибере останалите оръжия и експлозиви, скрити на сигурно място в две от някога шестте му вили.
До следобеда вече бе свършил и подкара очукания си пикап към камилския развъдник отвъд Сулабия, там, където свършваха последните охранителни постове на Кувейт Сити и започваше пустинята.
Завари камилите си в добро състояние. Камилчето беше отбито и бе на път да се превърне в ценно животно, затова го продаде и така уреди дълговете си към собственика на развъдника, който се бе грижил за животните.
Току преди смрачаване възседна камилата и потегли в посока юг-югозапад, така че когато нощта падна и студената тъмнина на пустинята го обгърна, Мартин вече се намираше далеч от всякакви признаци на населено място.
Трябваха му четири часа, вместо един както обикновено, за да стигне до мястото, където беше заровил радиото, отбелязано с изкормените и ръждясали остатъци от кола, която преди много време се бе развалила и я бяха зарязали там.
Скри радиото под пакетите с фурми, които беше наредил в кошовете. И при това положение камилата беше далеч по-малко натоварена, отколкото докато мъкнеше експлозивите и оръжията в Кувейт девет седмици по-рано.
Дори и да беше благодарна, тя не го прояви, а вместо това ръмжеше и плюеше отвратена, че са я прогонили от удобното й местожителство в стопанството. Все пак, докато километрите се нижеха в тъмнината, тя въобще не намали скоростта с която се придвижваше поклащайки се.
Но пътуването се различаваше от онова в средата на август. Докато се придвижваше на юг, Мартин виждаше все повече и повече признаци за присъствието на огромната иракска армия, която бе заляла района южно от града, разпростирайки се все по на запад, към границата с Ирак.
Обикновено виждаше сиянието от светлините на различните петролни кладенци, осеяли пустинята, и пред вероятността там да има иракчани той се отклоняваше в пясъците, за да ги избегне.
В други случаи помирисваше дима от огньовете и успяваше да заобиколи навреме лагера им. Веднъж едва не налетя на танков батальон, прикрит зад стени от пясък във формата на подкова, обърнати към американците и саудитците от другата страна на границата, на юг. Чу дрънчене на метал тъкмо навреме, дръпна юздечката рязко надясно и се измъкна назад в пясъчните дюни.
При пристигането му в южната част на Кувейт имаше само две дивизии от иракската Републиканска гвардия, и то разположени право на юг от Кувейт Сити.
Сега към първите две се бе присъединила дивизията Хамурапи, а още единайсет други дивизии, предимно от редовната армия, бяха получили заповед от Саддам Хюсейн да се разположат в Южен Кувейт, за да съответстват на струпването от американски и коалиционни сили от другата страна.
Четиринайсет дивизии е много войска, дори когато е разгърната в пустинята. За късмет на Мартин те сякаш не разполагаха часови и спяха дълбоко под своите превозни средства, но поради самия си брой го изтикваха все по на запад и по на запад.
С две думи, не можеше и въпрос да става за петдесеткилометрова екскурзия от кувейтския камилски развъдник до саудитското село Хаматийят; изтикваха го на запад към иракската граница, а тя минаваше по дълбоко врязаното корито на Уади-ал-Батин, която наистина не му се щеше да преминава.