Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Искаш да кажеш, че той е преустановил връзката…? Тоест, че Йерихон е извън контрол, без някой да поддържа контакт с него?
— Там е работата — рече търпеливо Шарон. Той се обърна към Чип Барбър. — Когато генерал Дрор е казал, че няма агент в Багдад, наистина е смятал така. Мосад беше убеден, че операция „Йерихон“ е мъртва риба — с корема нагоре.
Барбър хвърли на младия катса поглед, който искаше да каже: виж какво момчето ми, тия ги разправяй на старата ми шапка.
— Искаме да възстановим връзката — намеси се ловко Ланг.
— Как?
Шарон описа местоположението на всичките шест тайници. През двете години Монкада беше променил два от тях; в единия случай защото кварталът се разчиствал за ново строителство, а в другия защото един запуснат магазин бил преустроен и наново отворен. Но шестте действащи тайници и шестте места, където драскали с тебешир предупредителните знаци, бяха последните, за които го беше уведомил Монкада при разговора им, преди да напусне Ирак.
— Може би ще намерим някой приятелски настроен дипломат да се завърти около него на някакво събитие, да му каже, че отново влиза в действие, при по-добро заплащане — предложи Барбър, — да избегнем всички тези глупости под тухли и улични плочи.
— Не — отхвърли идеята Шарон, — само с тайниците, иначе не можете да влезете във връзка с него.
— Защо? — попита Стюарт.
— Трудно ще ми повярвате, но се кълна, че е вярно. Ние така и не можахме да открием кой е той.
Четиримата западни агенти се втренчиха в продължение на няколко минути в Шарон.
— Така и не го идентифицирахте? — попита бавно Стюарт.
— Не. Опитахме, помолихме го да ни се разкрие за собствената му безопасност. Отказа, заплаши, че ще престане, ако настояваме. Правихме анализи на почерка, психопортрети. Опитахме се да кръстосаме даваната от него информация и онова, до което не може да се добере. Стигнахме до списък от трийсет, може би четирийсет мъже, все около Саддам Хюсейн, всички в Революционния команден съвет, Върховното командване на армията или висшите ешелони на партията Баас.
Но по-близо до това не стигнахме. На два пъти пробутахме технически термин на английски в нашите запитвания. И двата пъти бяха върнати с въпрос. Изглежда, че не говори, или само малко говори английски. Но това може да е прикритие. Може да говори свободно, но ако знаехме, че е така, щяхме да сведем възможностите до две или три. Затова винаги пише на арабски, ръкописно.
Стюарт изръмжа — беше се убедил.
— Прилича на Дълбокото гърло.
Спомниха си за тайния източник в аферата „Уотъргейт“, от който изтичаше информация за в. „Вашингтон поуст“.
— Но нали Удуърд и Бърнстайн установиха кой е Дълбокото гърло? — подметна Паксман.
— Така твърдят, но се съмнявам — рече Стюарт. — Според мен този човек е останал в непрогледна сянка, също като Йерихон.
Отдавна се беше стъмнило, когато четиримата най-сетне пуснаха изтощения Давид Шарон да се върне в посолството си. И да оставаше още нещо, което би могъл да им каже, нямаше да го измъкнат от него. Но Стив Ланг беше убеден, че този път Мосад не е скрил нищо. Бил Стюарт го бе уведомил на какво равнище е бил упражнен натискът във Вашингтон.
Двамата британски и двамата американски разузнавачи, на които бе дошло до гуша от сандвичи и кафе, се оттеглиха в един ресторант на около километър по-надолу. Бил Стюарт, който имаше язва и дванайсетте часа, прекарани на сандвичи при високо равнище на напрежение, не бяха допринесли за успокояването й, побутваше оттук-оттам пушената сьомга в чинията си.
— Трудно можеше да ни се падне нещо по-противно. Вони по-лошо от кофа с развалени яйца. Също като Мосад ще трябва да се опитаме да намерим акредитиран дипломат, който вече е обучен в тънкостите на занаята, и да го накараме да работи за нас. Ако е необходимо, ще му платим. Лангли е готов да даде куп пари за това нещо. Информацията на Йерихон може да спаси живота на много хора, когато започнат сраженията.
— И така, какво ни остава? — обади се Барбър. — Половината посолства в Багдад вече са затворени. Останалите сигурно са под плътно наблюдение. Ирландците, швейцарците, шведите, финландците?
— Неутралните няма да участват в тази игра — рече Ланг. — И се съмнявам, че имат подготвен агент, изпратен в Багдад по тяхна инициатива. Забравете за посолствата от Третия свят — това би означавало цяла програма за вербуване и подготовка.
— Нямаме време за това, Стив. Работата е спешна. Не можем да тръгнем по пътя на израелците. Три седмици — та това е невъзможно. Тогава може да е вършило работа, но сега Багдад е на бойна нога. Нещата сигурно са много по-строги там. Ако започнем от начало, ще ни трябват три месеца да обучим един дипломат.