Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Сами по себе си конвенционалните сили на Ирак, с постоянно действаща армия от милион и двеста и петдесет хиляди души, с нейните оръдия, танкове, ракетни батареи и съвременни военновъздушни сили правят Ирак най-мощната военна сила в Близкия изток, която стои далеч пред останалите.
Преди две години беше преценено, че ако в резултат на войната иранската военна машина е сведена до положение, при което повече не би могла реално да застраши своите съседи, то и щетите, нанесени от Иран на иракската военна машина, са довели до същия резултат.
Сега е ясно, че в случая с Иран стриктното ембарго, съзнателно наложено от нас и от англичаните, е допринесло положението да остане до голяма степен същото и сега. В случая с Ирак обаче, изминалите две години са били запълнени с изключителна по своя мащаб програма за въоръжаване.
Ще си спомните, господин Секретар, че западната политика в района на Персийския залив, нещо повече, в целия Близък изток, отдавна се основава на схващането за равновесие; на представата, че стабилността, а оттам и статуквото могат да се поддържат единствено ако на нито една държава в района не бъде позволено да придобие такава мощ, че да принуди всички съседи да й се подчиняват и по този начин да установи господство.
Сега е ясно, че Ирак е придобил такава мощ и се старае да постигне такова господство дори само в сферата на конвенционалните оръжия.
Но настоящият доклад изразява още по-голяма загриженост поради друг аспект на подготовката на Ирак — натрупването на огромни запаси от оръжия за масово унищожение, съчетани с дългосрочни планове за нови количества, както и за съответните международни, а може би дори и интерконтинентални системи за пренасянето им.
С две думи, ако не се постигне цялостно унищожаване на съществуващите оръжия, както и на онези, които все още се разработват, и на системите за пренасянето им, перспективата в близкото бъдеще е катастрофална.
Според проучванията, представени на комитета „Медуза“, с които англичаните са напълно съгласни, в рамките на три години Ирак ще разполага със своя атомна бомба и с възможности да я изстреля където и да било в радиус от 2000 километра от Багдад.
Към тази възможност трябва да се добавят и хиляди тонове смъртоносен отровен газ и потенциал за бактериологична война, включващ антракс, туларемия и може би бубонна и белодробна чума. Дори Ирак да се ръководеше от добронамерен и разумен режим, тази перспектива е в състояние да всее ужас. В действителност Ирак се управлява еднолично от президента Саддам Хюсейн, който очевидно е жертва на две ясно изразени психиатрични заболявания: мегаломания и параноя.
При положение че не се предприемат превантивни действия, в срок от три години Ирак ще е в състояние да господства само поради заплахата, която представлява, над цялата територия от северния бряг на Турция до Аденския залив, от морето край Хайфа до планините Кандахар.
В резултат на тези разкрития трябва радикално да се промени политиката на Запада. Сега главна цел на западната политика трябва да стане унищожаването на иракската военна машина и по-специално на оръжията за масово унищожение. Освобождаването на Кувейт вече губи значение и служи само за оправдание.
Желаната цел може сега да бъде осуетена от едностранното изтегляне на Ирак от Кувейт, така че трябва да се положат всички усилия това да не стане.
Политиката на Съединените щати, подпомогната от британските ни съюзници, трябва следователно да е посветени на четири цели:
а. Доколкото е възможно, прикрито да се поднасят на Саддам Хюсейн провокации и доводи, които да осуетят изтеглянето му от Кувейт.
б. Да се отхвърля какъвто и да е компромис, който той би могъл да предложи като основа за пазарлък, за да напусне Кувейт, лишавайки ни по този начин от оправдание за планираното от нас нахлуване и унищожаване на военната му машина.
в. Да се настоява Обединените нации да приемат без по-нататъшно забавяне отдавна отлаганата резолюция 678 на Съвета за сигурност, с която да упълномощят съюзниците от коалицията да започнат въздушна война, щом са готови.
г. Привидно да се приветства, но фактически да се осуетява всеки план за мир, който би дал възможност на Ирак да се измъкне невредим от сегашната си дилема. Очевидно основната опасност тук се крие в Генералния секретар на ООН, в Париж и в Москва, от които може да се очаква по всяко време да предложат някакъв наивен план, способен да попречи на онова, което трябва да се направи. Обществеността, разбира се, ще продължава да бъде уверявана в противното.