Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Стюарт кимна в знак на съгласие.
— Щом няма такава възможност, то тогава някой допуснат законно да влезе. Има бизнесмени, които продължават да влизат и излизат, особено германци. Бихме могли да изпратим някой, който да изглежда убедително като германец или японец.
— Бедата е, че тези момчета престояват много малко време. В идеалния случай ще ни трябва някой, който да играе ролята на квачка на Йерихон през следващите… колко… да речем четири месеца. Ами ако е журналист?
Паксман поклати глава.
— Говорил съм с всички, когато са излизали; тъй като са журналисти, те са непрекъснато под наблюдение. Няма да върви чужд кореспондент да се мушка из задните улички — те си имат през цялото време гледачка от АМАМ. Освен това да не забравяме, че щом не става дума за акредитиран дипломат, говорим за „черна“ операция. Би ли пожелал някой от вас да се замисли какво ще се случи на агента, който попадне в ръцете на Омар Хатиб?
Четиримата мъже около масата бяха чували за зверската слава на Хатиб, началника на АМАМ, чието прозвище беше Ал-Муаззиб, Мъчителя.
— Може все пак да се наложи да се поемат рискове — забеляза Барбър.
— Имах предвид приемането — посочи Паксман. — Кой бизнесмен или журналист би се съгласил, като знае какво го чака, ако го хванат? Бих предпочел КГБ пред АМАМ.
Бил Стюарт остави вилицата обезкуражен и си поръча още една чаша мляко.
— Е, значи край на всичко. Освен ако не намерим подготвен агент, който може да мине за иракчанин.
Паксман хвърли поглед на Стив Ланг, който помисли за момент, а сетне бавно кимна.
— Ние разполагаме с човек, който може — отрони Паксман.
— Питомен арабин? И Мосад има такива, ние също — рече Стюарт, — но не на такова равнище. Куриери, вафлички. Това изисква висока степен на риск, високо качество.
— Не, англичанин, майор в САС.
Стюарт замръзна, чашата с мляко остана на половината път до устата му. Барбър остави ножа и вилицата и спря да дъвче пържолата си.
— Да говориш арабски е едно, да минеш за иракчанин в Ирак е нещо съвършено различно — рече Стюарт.
— Той е мургав, чернокос, с кафяви очи, но е стопроцентов британец. Роден и израснал е там. Може да мине за такъв.
— И е напълно подготвен да действа в нелегалност? — попита Барбър. — Мамка му, къде, по дяволите, се намира?
— Всъщност в момента е в Кувейт — обади се Ланг.
— Дявол да го вземе. Искаш да кажеш, че е закъсал там и се крие някъде?
— Не. Както изглежда, той се движи съвсем свободно.
— Щом може да се измъкне, какво, по дяволите, прави там?
— Ами всъщност избива иракчани.
Стюарт премисли и кимна бавно.
— Голям ташак — промърмори той. — Можете ли да го изведете оттам? Бихме искали да го вземем на заем.
— Предполагам, следващия път, когато се обади по радиото. Но ще трябва ние да работим с него и продуктът да е общ.
Стюарт отново кимна.
— Така и предполагам. Вие, момчета, ни дадохте Йерихон. Така да бъде. Ще се разбера със съдията.
Паксман стана и си обърса устата.
— Отивам да се обадя в Рияд — рече той.
Майк Мартин беше човек, свикнал сам да се грижи за късмета си, но през този октомври остана жив по стечение на обстоятелствата.
Трябваше да се обади по радиото в къщата, определена за СИС, която се намираше в покрайнините на Рияд, през нощта на деветнайсети — същата нощ, когато четирима високопоставени разузнавачи от ЦРУ и Сенчъри Хаус вечеряха в Южен Кенсингтън.
Ако го бе сторил, поради двучасовата разлика във времето щеше да е преустановил предаването, преди Саймън Паксман да се е върнал в Сенчъри Хаус, за да предупреди Рияд.
И което щеше да е още по-лошо, щеше да е във връзка в продължение на пет до десет минути, за да обсъди с Рияд как да се осъществи нова доставка на оръжия и експлозиви.
Всъщност точно преди полунощ, когато влезе в заключения гараж, където държеше джипа си, установи, че едната гума на колата е спукана.
Псувайки, той прекара цял час край вдигнатия на крик джип, в борба с болтовете, които почти се бяха циментирали благодарение на сместа от грес и прах от пустинята. В един без четвърт потегли от гаража и след по-малко от километър забеляза, че и резервната му гума е започнала да изпуска по малко.
Не му оставаше друго, освен да се върне в гаража и да се откаже от радиовръзката с Рияд.
Оправянето на двете гуми му отне два дни, така че се озова далеч на юг от града, дълбоко навътре в пустинята, едва на двайсет и първи, за да насочи малката си сателитна чиния по посока на саудитската столица, отдалечена на стотици километри, и с помощта на клавиша „предаване“ изпрати поредица от бързи сигнали, за да съобщи, че се обажда и се готви да предава.