20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, господине — отговори силно развълнуван младежът.
— А, ето ни и в Сен Дени! — промърмори Атос.
В тая минута те пристигнаха наистина до вратата на града, пазена от двама часови. Единият каза на другия:
— Ето още един млад благородник, който отива навярно в армията.
Атос се обърна — за него беше интересно всичко, което дори косвено засягаше Раул.
— Защо мислите така? — попита той.
— По вида му, господине — отговори часовоят. — А и на възраст е. Той е вторият днес.
— Значи тази сутрин е минал и друг като мене? — попита Раул.
— Да, бога ми, с горд вид и добре облечен, май някой син от личен род.
— Ще ми бъде другар по пътя, господине — каза Раул, като тръгна отново — Но уви, той не ще ме накара Да забравя този, когото губя.
— Не вярвам да го настигнете, Раул. Защото имам да ви говоря нещо тук, и то ще отнеме може би толкова време, че тоя благородник ще вземе голяма преднина.
— Както обичате, господине.
Като приказваха така, те минаха по улиците, пълни с народ по случай тържествения празник, и стигнаха до старата базилика, в която се отслужваше литургия.
— Да слезем от конете, Раул — каза Атос. — А вие. Оливен, ги пазете и ми дайте шпагата.
Той взе шпагата от слугата и двамата благородници влязоха в черквата.
Атос подаде светена вода на Раул. В някои бащински сърца се крие част от тая услужлива обич. която влюбеният изпитва към любимата си.
Младежът се допря до ръката на Атос, поклони се и се прекръсти.
Атос каза нещо на един от пазачите, който се поклони и тръгна към подземните гробници.
— Да вървим след него, Раул — каза Атос. Пазачът отвори решетката на кралските гробници и се спря на горното стъпало, докато Атос и Раул тръгнаха надолу. Стълбата беше осветена от сребърен светилник, който гореше над последното стъпало. И точно под тоя светилник стоеше, закрита с широко покривало от лилаво кадифе на златни лилии, катафалка на дъбови стълбове.
Подготвен за тая сцена от тъгата в собственото си сърце и от величието на черквата, младежът слезе с бавни и тържествени крачки и се спря гологлав пред смъртните останки на последния крал, който трябваше да се присъедини към прадедите си само когато наследникът му се присъедини към него самия и който сякаш стоеше тук, за да каже на човешката гордост, понякога тъй лесно екзалтираща се върху трона:
„Земна прах, аз те чакам!“
Настъпи минутно мълчание.
След това Атос вдигна ръка, посочи с пръст ковчега и каза:
— Тая гробница е на един слаб и без величие човек, през царуването на когото станаха обаче велики събития; то е, защото над тоя крал бдеше духът на друг човек, както тоя светилник бди над тоя ковчег и го осветява. Тоя човек беше истинският крал, Раул; другият беше само призрак, в който той влагаше душата си. И все пак у нас величието на монарха е толкова силно, че тоя човек не бе почетен дори с един гроб в краката на оня, за славата на когото той съсипа живота си, защото, не забравяйте това, Раул, тоя човек сниши може би краля, но в замяна на това издигна кралската власт, а в Лувърския дворец са затворени две неща: кралят, който умира, и кралската власт, която не умира. Това царуване мина, Раул; тоя министър, толкова страшен за господаря си, толкова ненавиждан от него, отиде в гроба, като повлече след себе си краля, когото не искаше да остави в живите сам навярно от страх да не би да разруши делото му, защото един крал гради само когато има край себе си или бога, или духа божий. Тогава обаче смъртта на кардинала беше за всички освобождение и аз сам — толкова слепи са съвременниците — осуетявах понякога намеренията на тоя велик човек, който държеше Франция в ръцете си и по своя воля ту я душеше, ту я оставяше да диша свободно. Ако в страшния си гняв той не ме смаза, мене и приятелите ми, това беше навярно за да мога днес да ви кажа: Раул, умейте да различавате винаги краля от кралската власт; кралят е просто човек, а кралската власт е духът божий; когато се усъмните на кого трябва да служите, отдайте предпочитание на невидимия принцип пред материалната видимост, защото невидимият принцип е всичко. Бог е искал да даде тоя осезаем принцип, като го е въплътил в един човек. Раул, струва ми се, че виждам бъдещето ви като през мъгла. Според мене, то е по-добро от нашето. Ние имахме министър без крал, вие ще имате крал без министър. Вие ще можете да служите на краля, да го обичате и уважавате. Ако тоя крал е тиран, защото всемогъществото може да замае и да повлече към тирания, служете на кралската власт, обичайте и уважавайте кралската власт, тоест нещо непогрешимо, тоест духът божий на земята, тоест тая божествена искра, която прави прахта тъй велика и тъй свята, че ние, благородниците от висок произход, сме също тъй нищожество пред това простряно тяло върху последното стъпало на тая стълба, както това тяло е нищожество пред трона на всевишния.