20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Аз ще вярвам в бога, господине — каза Раул, — ще уважавам кралската власт, ще служа на краля и ще се постарая да умра за тях. Добре ли ви разбрах?
Атос се усмихна.
— Вие сте благородна натура — каза той, — ето шпагата ви.
Раул подгъна коляно на земята.
— Тя е била носена от баща ми, един честен благородник. Аз я носих на свой ред и й правех чест понякога когато ефесът беше в ръката ми, а ножницата висеше отстрани. Ако ръката ви е още слаба да я владеете, Раул, толкова по-добре: вие Ще се научите да я изтегляте; само когато наистина има нужда.
— Господине — каза Раул, като пое шпагата от ръката на графа, — аз ви дължа всичко; но тая шпага е най-скъпият подарък, който ми правите. Кълна ви се, че я нося с признателност.
И той целуна с благоговение ефеса на шпагата.
— Добре — рече Атос. — Станете, виконте, и да се прегърнем.
Раул стана и се хвърли бурно в прегръдките на Атос.
— Сбогом — промърмори графът, като чувствуваше, че сърцето му се къса, — сбогом и не ме забравяйте!
— О, никога, никога! — извика младежът. — Кълна ви се, господине, че ако ми се случи нещастие, вашето име ще бъде последното, което ще произнеса, споменът за вас ще бъде последната ми мисъл.
Атос се изкачи бързо по стълбата, за да скрие вълнението си, даде една златна монета на пазача, поклони се пред олтара и с големи крачки излезе в преддверието на черквата, пред което ги чакаше Оливен с двата коня.
— Оливен — каза той, като показа презрамника на Раул, — стегнете токата — шпагата виси много ниско Добре. Сега ще придружите господин виконта, докато Гримо се присъедини към вас; тогава ще оставите виконта. Чувате ли, Раул? Гримо е стар слуга, смел и умен, той ще върви с вас.
— Добре, господине — отговори Раул.
— Хайде, на коне! Искам да видя как ще тръгнете. Раул се подчини.
— Сбогом, Раул — каза графът, — сбогом, мое ми дете.
— Сбогом, господине — рече младежът, — сбогом, многообични ми покровителю!
Раул махна с ръка, защото не смееше да говори, и се отдалечи, без да си слага шапката.
Застанал неподвижен, Атос го изпрати с очи, докато той изчезна в завоя на една улица.
Тогава графът хвърли поводите на коня си в ръцете на един селянин, изкачи се бавно по стъпалата, влезе в черквата, коленичи в най-тъмния ъгъл и започна да се моли.
XXV. ЕДИН ОТ ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ НАЧИНА ЗА БЯГСТВО НА ГОСПОДИН ДЬО БОФОР
Между това времето течеше за затворника, както и за тия, които се занимаваха с бягството му: само че то течеше много бавно. Обратно на другите хора, които се залавят пламенно за някое опасно предприятие и изстиват постепенно, когато се приближава минутата на изпълнението, херцог дьо Бофор, кипящата смелост на когото беше станала пословична и който се беше вкочанясал от петгодишното бездействие, той сякаш шибаше времето пред себе си и зовеше неуморимо часа на действието. Самото му бягство, без да излагаме плановете за бъдещето, които, трябва да признаем, бяха още много смътни и много неопределени, съдържаше начало на отмъщение, което подслаждаше сърцето му. Най-напред бягството му беше неприятна история за господин дьо Шавини, когото бе намразил заради дребнавото му преследване; после още неприятна за Мазарини, когото той повече проклинаше, отколкото мразеше, заради злините, които правеше. Виждаше се, че господин дьо Бофор беше разпределил много съразмерно чувствата си към коменданта и министъра, към подчинения и господаря.
После господин дьо Бофор, който познаваше тъй добре вътрешния живот на Пале Роял и знаеше за връзките между кралицата и кардинала, си представяше в затвора какво драматично раздвижване ще настъпи в двореца, когато от кабинета на министъра до стаята на Ана Австрийска се разнесе новината: „Господин дьо Бофор избягал!“ Като мислеше за това, той се усмихваше леко, въобразяваше си, че е вече вън от затвора, диша чистия въздух на полетата и горите, пришпорва силен кон и вика високо: „Свободен съм!“
Наистина, когато идваше на себе си, той виждаше отново, че седи между четирите стени и че на десет крачки от него Ла Раме си върти палците един около друг, а в пРеддверието се смеят или пият пазачите му.