Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Сделката на капитан Ворпатрил
Сделката на капитан Ворпатрил - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сделката на капитан Ворпатрил

Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:

Капитан Иван Ворпатрил харесва своя сравнително скучен ергенски живот като адютант на бараярски адмирал. Иван е братовчед на имперския ревизор Майлс Воркосиган и е на едно от челните места в списъка с евентуални кандидати за императорския трон. За щастие появата на нови наследници му е спестила поне това главоболие и той си живее живота на Комар, далече от подводните течения на бараярската дворцова политика. Но когато стар приятел от разузнаването го моли да защити привлекателна млада жена от ударите на престъпен синдикат, кавалерската природа на Иван взема връх. По всичко личи, че опасността и приключенията отново са намерили капитан Ворпатрил…
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 205
Перейти на страницу:

— Ъъ… те направиха ли някое от тези неща? Той спечели ли?

— Не, онези момчета му имаха пълно доверие. Аз обаче през годините след това успях да изкарам акъла на двама-трима ветерани от Службата с прийома на чичо Арал. — Продължи с нестихващ ентусиазъм: — Щом вече се справяш с наземните коли, трябва да те качим и на скутер. Това е единственият разумен начин човек да стигне до по-отдалечените райони на графствата, защото пътищата са разбити. Жалко, че чичо Арал вече е твърде стар, за да изкараш при него специалния му курс за напреднали… — Сви устни, после добави: — А може и да не е чак толкова стар всъщност. Така или иначе, сега той е на Сергияр и вицекралства. Дейност, която, както казва, имала твърде много общо с вицовете.

А, онзи чичо Арал, съобрази Тедж. Беше й дори по-трудно да си го представи, отколкото Грегор императора.

— И майка ти нямаше нищо против това… обучение?

— Ами да. Ние, разбира се, не й казахме какво точно сме правили. Чичо Арал не е глупак.

Следващото откритие на Иван Ксав касаеше готварските умения на Риш и Тедж, които бяха минимални въпреки специалното им обучение по изостряне на сетивата. Самият той не бил майстор готвач, както обяви на всеослушание, но можел да оцелее в кухнята; дори им сготви вечеря у дома за разнообразие. А после му хрумна гениалната идея да ги прати на кратък курс при Мама Кости, понеже тя, горката, скучаела сега, когато семейство Воркосиган се било изнесло целокупно към Сергияр.

Мама Кости се оказа кажи-речи първият „пролетарий“, когото Тедж и Риш виждаха отблизо — беше ниска, закръглена, акцентът и синтаксисът й се различаваха значително от тези на ворската класа, беше и първата, която реагира остро при вида на Риш. Това се промени веднага щом Риш й демонстрира способността си да различава и най-тънките нюанси във вкусовете и миризмите, както и зачатъчното си умение да реже зеленчуци, което изглеждаше още по-приемливо на фона на Тедж и нейната склонност да реже пръстите си вместо лука. В резултат Мама Кости бързо-бързо обяви Риш за обещаващ чирак и я взе под крилото си. Риш, от своя страна, разпозна в готвачката колега по артистична виртуозност, макар и в друго изкуство. Дните минаваха бързо.

Повечето вечери Риш излизаше с Биърли и обикновено се връщаше чак на следващия ден.

— Апартаментът му — отбеляза тя — е изненадващо аскетичен. Би, изглежда, оставя работата си на прага му. Един вид разделителна линия, или домът като убежище. — Тедж й подаде една възглавница и тя я удари да я разбухне. — Този диван е ужасен. Кога най-после ще ме отървете от него?

Иван Ксав, който минаваше през хола с четка за зъби в устата, я извади и каза:

— Бих могъл да ти намеря апартамент под наем, между другото, в тази сграда дори. Ако има свободен, иначе ще трябва да почакаме. Или мога аз да се включа в списъка на чакащите за по-голямо жилище. Освободи ли се, ще повикаме фирма за преместване и ще си пренесем багажа за нула време. Освен ако Биърли не ме изпревари и не разреши посвоему проблема с квартирата ти. — И размаха ръце като птица в полет, която са освободили от клетката.

— Но ние нали си тръгваме? — попита Риш.

— О. Да.

— Кога?

— Това зависи от ИмпСи. Още не са се обадили.

— Но ще се обадят. Може да е по всяко време.

— Ами… да…

— А онази церемония по развода, през която вие двамата трябва да минете, преди ние да отлетим?

Тедж приседна на облегалката на дивана и каза:

— Според Иван Ксав щяло да отнеме десетина минути, не повече.

— Да, но колко дълго трябва да чакате на опашка, за да се доредите до десетината минути? И за там ли има списък на чакащи?

— А и как точно става? — попита Тедж с известна неохота. — Тоест, самата церемония каква е? — Иван Ксав така и не беше споменал за подробностите. А и тя не се беше сетила да попита. Бяха толкова заети напоследък.

— Хм — изхъмка Иван Ксав, прибра четката за зъби в джобчето на блузата си и седна на един стол. — Трябва да отлетим за окръг Ворпатрил в ден, когато граф Фалко лично председателства окръжния съд. Прави го поне веднъж седмично, когато е в окръга, понякога и по-често, ако има време. Оттам нататък е лесно — влизаме, казваме: „Моля те, Фалко, дай ни развод“, той казва: „Добре, разведени сте, прав ви път“, удря по пода с церемониалното копие и ние си тръгваме.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 205
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)