Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— О-о, вие май не ме слушате — дръпна го за ръкава консулът. — В госпожа О-Юми ли се загледахте? Уви.
— К-коя е тя?
Ераст Петрович положи всички усилия въпросът му да прозвучи небрежно, но май не постигна успех.
— Куртизанка. „Дамата с камелиите“, само че висша категория. О-Юми започна кариерата си в местния бардак „Девети номер“, където пожъна нечуван успех. Научи перфектно английски, но знае и френски, и немски, и италиански. Напусна бардака, заживя като волна птичка — сама избира с кого и колко време да бъде. Нали виждате шнолата й — във вид на лък? „Юми“ значи „лък“. Нещо като намек за Купидон. Сега е държанка на Булкокс, при това доста отдавна. Не я зяпайте, драги. Тая райска птица лети нависоко. Булкокс е не просто хубавец, ами и богаташ. Приличните дами го смятат за най-интересния мъж в Йокохама, за което доста му помага реномето на „ужасен безобразник“.
Фандорин сви рамо:
— Гледах я от чисто любопитство. П-продажните жени не ме привличат. Аз изобщо не мога да си представя какво е това — да б-бъдеш с омърсена жена (тук бузите на титулярния съветник порозовяха), която преди това е принадлежала дявол знае на кого.
— О, колко сте млад и глупав, ще ме прощавате — Доронин се усмихна мечтателно. — Първо, такава жена не може да принадлежи на никого. Всички принадлежат на нея. И второ, млади ми приятелю, любовта не омърсява жените, а само допринася за блясъка им. Впрочем вашето надуто сумтене трябва да се отнесе към жанра „кисело е гроздето“.
Те стигнаха до стъпалата, където стопанинът лично посрещаше гостите си. Ераст Петрович остави велосипеда си на един от слугите и тръгна след Доронин, който водеше под ръка своята конкубина. За кратко тя застана до „омърсената жена“ и Фандорин се почуди колко различни са двете японки: едната бе мила, кротка, умиротворяваща, а другата излъчваше съблазнителен и прекрасен аромат на опасност.
О-Юми тъкмо подаваше ръка за целувка на домакина. Той се наведе, така че не се виждаше лицето му — само месестият тил и червен турски фес с провесен пискюл.
Хермелинът се изхлузи върху дългата й до лакътя ръкавица и красавицата отново го прехвърли през рамо. Фандорин видя за миг финия профил и влажно око под трепкащите мигли.
После куртизанката му обърна гръб, но стъклените очички на пухкавия хермелин продължиха да наблюдават вицеконсула.
Сребърната обувчица
Куртизанката със смях каза нещо на „новия японец“ и той изправи гръб.
Фандорин видя румена физиономия, обрасла почти до очите в гъста черна брада, много живи очи, сочни устни. Дон Цурумаки се озъби приятелски — зъбите му бяха забележително здрави и хубави — и потупа Булкокс по рамото.
Доронин имаше право — ако не се броят дръпнатите очи и ниският ръст, в маниерите и облика на домакина нямаше почти нищо японско.
В късите му пръсти димеше дебела пура, големият му корем бе стегнат в алена копринена жилетка, огромна черна перла блестеше на вратовръзката му.
— Охо, моят руски приятел! — екна гласът на Дон. — Добре дошли в бърлогата на един закоравял ерген! Безподобна Обаяши-сан, йоку ирассяимашита!63 А това трябва да е въпросният помощник, когото очаквахте с такова нетърпение. Какъв левент! Опасявам се моите момичета да не откажат превъзпитанието заради него!
Гореща лапа стисна ръката на титулярния съветник и представлението свърши. Цурумаки с радостен вопъл се запрегръща с някакъв американски капитан.
Интересен субект, помисли си Ераст Петрович, докато се озърташе на всички страни. Истинска динамомашина.
В салона свиреше оркестър, който компенсираше съмнителното качество на изпълнението с грохот и приповдигнатост.
— Това е нашата доброволна пожарна команда — коментира Всеволод Виталиевич. — Не ги бива особено за музиканти, но други в тоя град няма.
Гостите бъбреха весело, събрани на групички, разхождаха се по откритата веранда, черпеха се край дългите маси. Фандорин се учуди на голямото количество меса — всевъзможни шунки, колбаси, печено говеждо, пъдпъдъци, бутове.
Доронин поясни:
— Доскоро японците бяха вегетарианци. Сега смятат яденето на месо за признак на просвета и прогрес, както нашите аристократи пък пиенето на кумис и яденето на кълнове.
Повечето от гостите мъже бяха европейци и американци, но сред жените преобладаваха японките. Някои носеха кимона като Обаяши, други, подобно на О-Юми, се бяха облекли по западен маниер.
63
Добре дошли (яп.). — Б.а.