Пирамидата на бог Слънце

След десет часа, когато хората бяха отишли да почиват, се отправих към двора. Кара чакаше в готовност. Шакара беше при него. Повторих й как си представях нейната евентуална намеса. Той взе донесените факли и тръгнахме. В дуара нямаше светлина. Хората и тук вече спяха. Намерихме лодката на пристана. Беше само вързана. Двете гребла висяха в ключовете. Качихме се и заплавахме към мястото, което бях изследвал. Не беше трудно да открия зад гъсталака отвора в зида. Нагласихме лодката под прав ъгъл и дадохме отзад няколко мощни гребни удара. Проникна до половината. Прибрахме вътре греблата, наведохме се и пропълзяхме под разделената сега плетеница от ластари до върха на лодката. Звездното небе изчезна. Намирахме се в гъст мрак. Взехме греблата и заопипвахме с тях надясно и ляво от лодката. Натъкнахме се на твърди стени и се отблъснахме от тях, докато и задната част на плавателния съд премина през шубрака. След това извадих от джоба шибхата[51], за да запаля една от факлите. При нейната светлина видях точно на носа на лодката един отвор, в който я втикнах. По-късно научих, че бил пробит тъкмо за тази цел. Джамикуните обичаха да гребат вечер из езерото при нур-и-саратин[52].

В началото беше много тесен. Но след известно разстояние стените отстъпиха двойно по-далеч, а и височината се увеличи в същото отношение. Стените и таванът се състояха от често споменаваните вече исполински квадри. Сега се придвижвахме с греблата вместо с ръце. Каналът вървеше все направо. Водата беше дълбока и черна, но същевременно прозрачна като кристал. Отражението на спокойно горящата факла поглеждаше към нас като от бездънна дълбочина.

Проявих предпазливостта да следя дължината на канала, естествено само приблизително, на око. Броят на квадрите ми даваше отправна точка. Четиридесет, шестдесет, осемдесет метра! Изразходването на толкова много материал не можеше да има само целта за едно просто втичане или оттичане на езерото или планинските води. Трябваше да има и други причини този приток и отток да не става горе наяве, а тук долу на скрито. Като се върнах мислено в далечното време, когато са възникнали тези строежи, то от разкъсвания едва на няколко лодкови дължини от факлата мрак ми се натрапи въпросът дали тази вода е била третирана като животворен елемент, или като мълчалив, мрачен помощник на смъртта.

Бяхме навлезли вече над осемдесет метра. Трябваше да се намираме приблизително под мястото, където отвън върху здравата скална основа започваше циклопският зид. Квадрите свършиха. Каналът стана още по-широк и висок, така че можехме удобно да простираме и въртим греблата. Стените вече се състояха от мъчително пробитата скала на хълма. Таванът беше засводен.

След това стигнахме до един страничен канал, който водеше надясно, и завихме в него. Беше широк и висок точно колкото основния, но къс. При създаването му хората си бяха дали по-малко труд. Дясната страна беше естествена скала, а лявата — зид, издигнат от исполински блокове, но не гладко издялани. И от двете страни имаше стърчащи ъгли, ръбове и върхове, които не бяха сметнали за нужно да отстранят. Там, където страничният канал свършваше, таванът из един път се губеше. Видяхме едно тъмно отверстие, чиято височина не можеше да се прецени, понеже светлината не бе достатъчна.