Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Което означава въпрос, отнасящ се персонално до вас?
— Не, Ваше Величество. — Аз идвам от Сакатекас. Императорът тутакси отстъпи крачка назад.
— От Сакатекас? От Главната квартира на Хуарес? Бяхте ли при него?
— Разговаряхме.
— Как се озовахте като пруски офицер при Хуарес?
— При него не бях като офицер, а в качеството на частно лице. Той от години е приятел и закрилник на няколко членове на моето семейство и тъкмо във връзка с някои семейни въпроси се наложи да отида при него.
— А как стана тъй, че оттам поехте за Керетаро?
— Той ме изпрати при Ваше Величество.
Чертите на императора ставаха от студени по-студени.
— Считате ли ме за човек, който поддържа връзки с Хуарес?
— Съвсем не — увери Курт. — Аз съм тук по разпореждане на няколко изтъкнати мъже, които наистина се намират край запотека, но въпреки това мислят само доброто на императора на Мексико.
— Каква чест? — иронизира Макс. — Е, и какво имате да ми кажете?
— Трябва да връча на Негово Величество един документ, но съм дал честната си дума, че ще го унищожа, в случай че Негово Величество не изяви желание да си послужи с него.
— Което означава, че мога да прочета документа, но трябва да го върна?
— Само при споменатия случай.
— Та това звучи направо мистериозно. Покажете го! — Курт измъкна портфейла си, извади от него изписания от Хуарес лист и го предаде на императора. Онзи го прочете. Отначало по Лицето му се изписа изненада, ала сетне събра мрачно вежди.
— Какво е това? Кой го е писал?
— Хуарес — отвърна хладно Курт. Беше достатъчно проницателен да констатира, че мисията му е обречена на неуспех.
— Подписът достоверен ли е?
— Ваше Величество, аз съм офицер!
От очите на императора се стрелна светкавица към събеседника му.
— Имах предвид — додаде той, — дали сте присъствал, когато Хуарес е съставял документа?
— Да.
— По какви причини го стори?
— Беше помолен от вече споменатите лица.
— Значи допуска, че имам намерение да бягам?
— Не, но убеждението на всички негови привърженици е, че Ваше Величество единствено по този начин би могъл да се спаси.
— Млади човече, не забравяйте пред кого стоите!
— Моето положение изключва тази възможност.
— От контекста излиза, че бих могъл да се поверя някому?
— Да. На притежателя на този свободен пропуск.
— Ах! Но това сте вие! — възкликна императорът, по чието лице се изписа изумление. — Вие сте този, който иска да ме спаси?
— Аз съм този!
— Един млад оберлейтенант!
— Убеден съм, че Негово Величество може да ми се довери. Хуарес храни същата увереност.
— Това би било безумие! Ето ви обратно хартийката. — Курт взе документа и го прибра отново в портфейла.
— Считам за свой дълг да обърна внимание на Негово Величество, че това е последната стъпка, която Бенито Хуарес може да направи по този въпрос.
— Забележката е съвършено ненужна.
— Тя идва от глъбините на едно доброжелателно немско сърце, Ваше Величество. И ако тя е действително ненужна, ще си позволя втора. Образувано е съзаклятие, което иска да свали Хуарес, принуждавайки го да стане убиец на Негово Величество.
— Звучи доста романтично.
— И все пак е вярно. И тъй като Хуарес може да стане убиец само, ако Негово Величество попадне в ръцете му, съзаклятието прави всичко възможно да накара Негово Величество да остане в Керетаро.
— Откъде го знаете в такива подробности?
— Разрешете преди това един контравъпрос. Не се ли е появил някой си доктор Хиларио от Сантяго?
— Ще гледам на този въпрос, сякаш не е отправен към мен.
— В такъв случай мога само да отбележа, че този лекар е инструментът на онези хора и ще бъде постъпено добре, ако се приеме с недоверие всичко онова, което той казва.
— Разбирам. Хуарес не иска да бъде свален. Ето защо той не желае да ме залови и ми предлага бягство.
Император Макс изрече тези слова оскърбително. Курт остана равнодушен и отговори спокойно:
— Засвидетелствам с честната си дума, че не от тази сметка, а от гласа на своето сърце и нашите обединени молби бе заставен Хуарес да напише редовете, които имах честта да представя на Негово Величество. Хуарес не е човек, чиито действия се влияят от задкулисни машинации. Мъж на твърдите, непоклатими постулати като него, вероятно би могъл да бъде победен, да пропадне, ала никога не би бил способен на една такава низка сметка. Той знае своята цел, уверен е, че ще я достигне. И ако по време на своята титанична борба понякога показва, че в сърцето му обитава не само една направо достойна за възхищение сила, а и едно чисто човешко чувство, то човек толкова повече трябва да уважава този велик мъж.