Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Погледнете го — позова се той на съвършено невинния израз на Швейк, който, обърнат към навалицата, твърдеше:

— Аз съм невинен бе, хора.

След това се появи някакъв полицейски пристав, изведе един гражданин от навалицата, арестува го и като го поведе към участъка, каза:

— Вие ще отговаряте за това; ще ви науча аз да бунтувате хората — толкова лошо ли се държим ние с войниците, та да казвате, че след това никой не можел да иска от тях победа за Австрия?

Нещастният гражданин не можа да намери друго оправдание освен искреното твърдение, че е месар от Старата порта и че не е искал да каже подобно нещо.

През това време добрият човек, който вярваше в невинността на Швейк, плати глобата му в канцеларията и го заведе в бюфета трета класа, където го почерпи с бира. А след като установи, че всички документи на Швейк заедно с кредитния билет са останали у поручик Лукаш, той великодушно даде на Швейк още пет крони за билет и други разходи.

Като си тръгна, той поверително рече на Швейк:

— Та така, войниче, както ви казвам, попаднете ли в руски плен, поздравете от мен пивоваря Земан от Здолбунов208. Нали си записахте как се казвам. Само бъдете умен и не стойте дълго време на фронта.

— Няма какво да се безпокоите — каза Швейк, — винаги е интересно да се видят безплатно някои чужди страни.

Швейк остана сам на масата и докато пропиваше петте крони на благородния благодетел, на перона някои хора, които не бяха присъствували на разговора му с началника на гарата, а само отдалече бяха видели навалицата, разправяха, че бил заловен шпионин, който фотографирал гарата. Това обаче бе опровергано от една госпожа, която твърдеше, че не се касаело за никакъв шпионин, тя била чула, че един драгун съсякъл някакъв офицер при дамския клозет, понеже офицерът се опитал да влезе подир любовницата на драгуна, която била дошла да го изпрати.

Полицията, която очисти перона, тури край на тия авантюристични комбинации, характеризиращи нервността на военното време. А Швейк продължи мълчаливо да пие и да си спомня нежно за своя поручик. Какво ли ще направи той, като пристигне в Будейовице и в целия влак не намери своята свръзка?

Преди да пристигне пътнишкият влак, третокласният бюфет се напълни с войници и цивилни. Преобладаваха войниците от различни полкове и поделения, от най-различни народности, които вихърът на войната бе довеял в лазаретите на Табор и които сега заминаваха отново за фронта, за да бъдат отново ранявани, осакатявани, да търпят страдания и да заслужат най-после обикновения дървен кръст на своите гробове. На тоя дървен кръст в тъжните поля на Източна Галиция и след години все още ще се поклаща избелялата австрийска войнишка шапка с ръждясалия Франц209. От време на време на нея ще кацне печален стар гарван, който ще си спомни за богатия пир преди години, когато тук за него е била сложена безкрайна трапеза с вкусни човешки трупове и конски мърши, когато под същата фуражка, на която е кацнал, той е намирал най-големия деликатес — човешки очи.