Пътят на кралете (том I)

— Използваме трупове на прасета — обясни Башин. — Изсипахме кръвта на прасетата от скалата. Чудовището е засичано от патрулите тук поне десетина пъти. Със сигурност гнезди наблизо — не е дошъл да прави какавида. Прекалено голям е за това, а и се намира в района прекалено отдавна. Та така, чудесен лов ще се получи! Щом дойде, ще пуснем диви прасета да го разсейват и вие можете да почнете да го омаломощавате със стрели.

Бяха донесли големите лъкове — грамадни стоманени оръжия с дебели тетиви и такава тяга, че можеха да се опънат само от Броненосец и да пускат стрели с дебелина три пръста. Бяха нови творения на алетските инженери, създадени с помощта на науката за фабриалите. Всеки лък имаше нужда от малък зареден камък, който да поддържа силата на опъна, без да се огъва металната част. Лелята на Адолин, Навани — майка на крал Елокар и сестра му Ясна — ръководеше изследванията, които доведоха до разработването на лъковете.

Добре щеше да е тя да не заминава, рече си разсеяно Адолин. Навани беше интересна жена. Около нея никога не беше скучно.

Някои почнаха да наричат тези оръжия Бронелъкове, но Адолин не харесваше названието. Вълшебните мечове и Вълшебните брони бяха нещо специално. Реликви от едно друго време, когато Сияйните бяха живели на Рошар. Цялото усърдие в науката за фабриалите не можеше и да доближи до пресъздаването им.

Башин поведе краля и върховните принцове към павилион в центъра на платото за наблюдение. Адолин се присъедини към баща си с намерението да докладва за прехвърлянето. Приблизително половината от войниците бяха по местата си, но много от адютантите още се придвижваха по големия постоянен мост. Над павилиона плющеше кралското знаме, имаше и място за закуски. Отзад един войник нагласяваше рамката за четири големи лъка. Те изглеждаха лъскави и опасни. До всеки имаше колчан с дебели черни стрели.

— Смятам, че ще имате отличен ден за лова — рече Башин на Далинар. — Според донесенията звярът е едър. По-голям от онези, които сте поразили досега, Сиятелни господарю.

— На Гавилар все му се щеше да убие някой от тези — горестно рече Далинар. — Обичаше лова на голямочерупчестите, но така и не успя да убие пропастно чудовище. Странно е, че досега аз съм убил толкова много.

Някъде далеч измуча чулът, който влачеше примамката.

— Господари, трябва да следвате този звяр по петите — каза Башин. Съветите преди лова бяха сред неговите отговорности, които той приемаше сериозно. — Е, вие сте свикнали да атакувате чудовищата от пропастта в техните какавиди. Не забравяйте колко са коварни през останалото време. С такъв голям звяр трябва да направите нещо за разсейването му и да подходите откъм… — Прекъсна, после изпъшка и тихо изруга. — Гръм да го удари това добиче. Кълна се, оня, който го е обучавал, трябва да е бил слабоумен.

Гледаше съседното плато. Адолин също погледна натам. Ракообразният чул, който теглеше примамката, се отдалечаваше от пропастта с бавна, ала решителна стъпка. Водачите му викаха и търчаха подире му.