Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Лита почака. Носеше светлосини джинси и бяла тениска и всички мъже я зяпаха. Вече бе почнала да се чувства неловко, когато вратата най-сетне се отвори. Един възрастен мъж, облечен с широки, избелели червени панталони и свободна копринена риза, леко й се поклони.
— Искам една стая — каза Лита.
— Разбира се, мадам. — Английският му също имаше френски акцент, както на шофьора. — Насам, моля.
Тя влезе в двора и той затвори здраво вратата зад гърба й.
Все едно бе попаднала в оазис. Лита се смая. Шумното оживление на улицата бе изчезнало. Зад съвсем обикновените наглед врати се простираше двор, строго подреден по ислямски обичай. Имаше четири малки фонтанчета, разположени около правоъгълен басейн в центъра, пътеките, стените и фонтаните бяха украсени с най-фината и сложна мозайка, която Лита някога бе виждала. Рецепцията представляваше малка махагонова масичка под ярка с набраздени колони, там седеше друг мъж в бяло със затворена малка тетрадка пред себе си. По-възрастният вече бе изчезнал нанякъде с куфара й и Лита се приближи масата.
— Мадам желае стая?
Тя кимна.
— Колко време?
— Една седмица.
Искаше й се да попита за цената, но мястото изглеждаше толкова цивилизовано и тихо, че й се стори неуместно да повдига въпрос за парите.
— Двеста американски долара за една седмица.
„Само толкова?“, учуди се Лита. Е, може стаите да се окажеха истински боклук. Но нямаше особено голям избор. Извади две стодоларови банкноти и ги сложи на масата. Човекът тържествено й подаде две сребърни ключета.
— Това е за стаята ви. Двадесет и четири, на втория етаж. Ще я видите, като се качите по стълбите. Другият е за входната врата, през нощта. Добре дошли в хотела, мадам.
— А куфарът ми? — попита тя.
Той направи широк жест с ръка:
— Вече сме се погрижили за всичко. Моля, не се тревожете.
— Добре — неуверено се съгласи Лита.
Взе сребърните ключета и прекоси живописния двор, мина под портокалови дръвчета и малки палми, после се изкачи по стъпалата, издялани от бял камък. Коридорът на втория етаж също бе украсен с покрити с мозайка арки… Повтарящият се мотив действаше успокояващо. Лита намери своята врата, заоблена и издялана от старо дърво. Опита ключето — ставаше идеално.
Стаята бе невероятна. Сега разбра колко погрешна представа е имала за това как изглежда една истинска стая в Северна Африка. Осъзна, че домът й в Ню Йорк е върхът на кича.
Имаше легло с резбовани колони и хладни на вид бели чаршафи. Изглеждаше съблазнително подканващо. Чисто белите стени й изглеждаха стари, донякъде приличаха на килия на монах. Имаше ниски табуретки, гардероб и скрин от същото резбовано тъмно дърво, както и възглавнички за сядане с пискюли. От стаята се излизаше на малко балконче с изглед към двора, с тучна зеленина по стената. Самостоятелна баня с мраморна вана, а до богато украсената мивка — два малки свещника от филигранно сребро със свещи и две месингови стрелки на стената, под които пишеше: „Мека“. „За да знае човек накъде да се моли“, досети се Лита. Очевидно хотелът обслужваше и богати мароканци, освен западни туристи. Почувства как в изтощението й се промъква някаква възбуда. Дрехите й бяха разопаковани и спретнато окачени в гардероба, а куфарът й — сложен в долния край на леглото. Тя свали прашните си и потни дрехи и се запъти към банята. Изми косата си и я среса, после се пъхна в прохладните чаршафи и потъна в блажен сън.
Когато се събуди, й трябваха няколко секунди, за да осъзнае къде се намира. Все още сънена, тя се измъкна от леглото и отиде до прозореца. Навън вече бе тъмно. Долу дворът се осветяваше от свещите, поставени във филигранните марокански лампи, и чудновати сенки танцуваха по дърветата и басейна. Погледна към пустинното небе. Звездите блестяха, безкрайно ярки при липсата на неонови светлини, които да ги скриват. Небето бе стряскащо ясно. Тя отвори капаците на прозорците, за да пусне вътре приятно прохладния нощен въздух. Сънливостта й премина; изведнъж се почувства изпълнена с енергия. Маракеш й се струваше вълшебен, сякаш тук можеше да започне всичко отначало.
Изтича до гардероба и извади немачкаемата си бяла рокля от изкуствена материя. Беше от три съвсем тънки пласта, стигаше до земята, с дълги ръкави. Вярно, че имаше и дълбоко остро деколте, но бе от най-скромните й тоалети. Извади и оранжев шал от шифон със златна бродерия, който уви около врата си, за да прикрие разкошните си гърди, обаче категорично отказа да покрие косата си. Нямаше да е в неин стил. Сложи си чифт висящи обици — яркожълт кварц на сребърни верижки, чифт сандали на висока платформа и бе готова за излизане. Заключи стаята, слезе долу и обмени малко пари.