Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Ако желаете, мадам, хотелът може да ви осигури гид.
— Мисля просто да се поразходя — отвърна Лита.
Човекът на рецепцията като че ли не одобряваше това, но й подаде малка карта.
— Това е градът. Хотелът е тук — посочи той с пръст, — а площад „Джема ел-Фна“ е тук.
— Ще тръгна натам — съгласи се Лита. — Благодаря.
Тръгна, преди той да я накара да приеме платения водач. Пред хотела цареше същото хаотично оживление, както преди. Тя преметна чантичката си през гърдите. Градът сигурно гъмжеше от джебчии. Закрачи бързо. Инстинктивна реакция за самоотбрана в Ню Йорк. Ако човек вървеше достатъчно уверено, изглеждаше, сякаш знае накъде отива и другите не го закачаха. Имаше добър усет за посоката, а и освен това като че ли всички се бяха запътили към площада. Тесните улички гъмжаха от хора. Мина покрай мъж, който продаваше мънички костенурки и хамелеони, завързани върху пръчки, чиито кръгли очи зяпаха право в нея. Проскубани и окървавени от собствените си клюнове пилета, които скоро щяха да бъдат изядени, бяха натъпкани по шест в малки кафези. От време на време покрай нея изтрополяваха каруци, теглени от магарета. Лита потрепери. Очевидно движението, защитаващо правата на животните, още не бе дошло в Африка.
Стигна до „Джема ел-Фна“ само след няколко минути. Трудно можеше да го подмине човек. Тясната уличка с изложени за продан килими и улични фенери зави рязко надясно и Лита се закова на място.
Под нея се простираше огромен открит площад, блеснал от хилядите светлинки на газени лампи и обикновени електрически крушки, провесени между стотиците сергии; екзотичен пазар, където се предлагаха не само лъскави ябълки и зелен фасул. Имаше истински факир със змия, а до него — танцьорка, покрита от глава до пети в полупрозрачни мохамедански дрехи. Долови невероятен аромат — уханието на парфюми се смесваше с миризмата на печено месо и ядки и сякаш на хиляди различни подправки. Устата на Лита се напълни със слюнка. Изведнъж усети, че направо умира от глад. Площадът бе заобиколен от ресторанти, много от които имаха и тераси. Тръгна наляво и си избра един, чието име, освен на арабски, бе изписано и на английски. Жена, загърната в черни дрехи от глава до пети, й подаде менюто. Лита посочи към горния етаж.
— La haul?9 — попита жената.
Тъкмо да поклати глава, Лита се сети, че жената говори френски. Разбира се. Това бе бивша френска колония. Нейният френски бе ужасен, но знаеше няколко думички.
— Oui, merci — благодари тя.
Жената кимна и я поведе нагоре по стръмно извито стълбище от червени тухли, украсено с мозайка. Терасата имаше изглед към бляскавия и благоуханен площад. Лита не можа да сдържи усмивката си. Посочи към малка маса за двама до парапета на терасата и жената я остави там с менюто.
Лита се огледа. Обстановката бе спартанска, но дори и най-простите неща тук бяха украсени със сложни шарки в традициите на ислямското изкуство. Навсякъде наоколо се виждаха малки портокалови дръвчета в керамични саксии, чиито клони бяха отрупани с плодове. Ресторантът бе пълен с клиенти, повечето — облечени богато мароканци. Лита го прие като добър знак, както в хотела. Не бе пътувала много по света, но беше логично най-добрите места да са посещавани от местните хора.
Зае се да разучава менюто и примигна. „Бастила“ солен пай с филе от гълъб, бадеми и канела. „Брио“… месо и подправки в тесто. Хм…
— Excusez-moi, madame.10
Жената се бе появила отново с малка сребърна табла и леко се поклони. Носеше малка стъклена чаша, украсена със сини шарки, в която имаше някаква благоуханна топла напитка. Лита се помъчи да си спомни нещо от уроците по френски, но не успя.
— Хм… не съм поръчвала нищо.
Жената я гледаше неразбиращо.
— Всичко е наред. Това е почерпка.
Лита вдигна очи. На съседната маса седеше сам един мъж, явно американец. Изглеждаше на около трийсет и осем, с прошарена коса и гъсти тъмни мигли, обграждащи тъмните му очи. Стори й се, че мускулите му изпъкват под тънкия летен костюм.
— О! Благодаря! — отвърна тя.
Жената остави чашата на масата й от ковано желязо и се отдалечи с плавна походка.
— Ментов чай. Тук не пият алкохол, така че това е любимата на всички напитка. Традиционна.
— Благодаря — пророни Лита.
— За мен е удоволствие. — Мъжът отново се загледа в менюто си.
Тя отпи от течността. От нея излизаше пара, беше много сладка и изобщо не приличаше на билковия ментов чай в родината й. Беше много вкусен. Странен, но чудесен. Лита тайничко погледна към мъжа на другата маса. Не носеше пръстени на ръцете си. Ако не се брои красивият му външен вид, не й се бе натрапил с някоя многозначителна реплика, а явно много добре познаваше мястото. Тя се прокашля.
9
Там горе ли? (фр.). — Б.пр.
10
Извинете, госпожо (фр.). — Б.пр.