Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

Понякога, докато четеше, до него сядаше някоя млада жена. Професионалистка, представяща се за туристка, на лов за самотен бизнесмен. Наблюдаваше я как се кълчи, докато вървеше към него. Преструваше се, че чете списание. Той продължаваше да чете, без да помръдва. След известно време тя се отказваше. Случваше се някоя по-оправна да го заговори, да го попита за някакво сведение или адрес. Неизменно й отговаряше:

-    Съжалявам госпожице, чакам жена си!

При последното му пътуване в Париж приятелката на Ирис Беранжер го беше поканила да пийнат. Под претекст да й даде информация за английските училища заради големия й син. Беше започнала с тон на майчинска загриженост, после се доближи плътно до него. Бюстът й изпълваше леко разкопчаната блуза, от време на време тя отмяташе гъстата си коса си с предизвикателен жест и закачлива усмивка.

-    Беранжер, не ми казвай, че се надяваш да станем... как да се изразя, интимни.

-    А защо не? Познаваме се отдавна. Предполагам, че нямаш никакви чувства към Ирис след всичките номера, които ти погоди, а аз се отегчавам до смърт с мъжа ми...

-    Но Ирис е най-близката ти приятелка!

-    Беше, Филип, беше! Повече не се виждаме. Мостовете са изгорени. Никак не ми хареса начинът, по който се отнесе към теб! Отвратително!

Той леко се бе усмихнал:

-    Съжалявам. Ако искаш, ще си останем... - не намираше думата. - Ще си останем дотук.

Беше поискал сметката и си беше тръгнал.

Повече не желаеше да си губи времето. Беше решил да работи по-малко, за да навакса изпуснатото. Да мисли, да учи. Нямаше намерение да го разхищава в компанията на Беранжер и подобните й. Беше освободил експертката, която го съветваше при покупките на произведения на изкуството. Бяха отишли веднъж в една галерия и докато собственикът им показваше произведенията на млад перспективен художник, той забеляза пирон, забит в стената в очакване на картина. Той отбеляза колко неуместно изглеждаше пирона. Тя го изслуша с неодобрение и каза: не правете тази грешка, Филип, пиронът сам по себе си е синоним на зараждащо се художествено произведение. Този пирон е част от красотата на творбата, която ще приеме, този пирон... Той я прекъсна: този пирон е жалък пирон, съвсем безинтересен, който ще послужи за окачване на картина. О, не! Филип! Не съм съгласна с вас, този пирон съществува, той е реален, той ви предизвиква. Той замълча за момент, след което заяви: скъпа Елизабет, отсега нататък смятам да мина без вашите услуги. Нямам нищо против да се замисля, да се преклоня пред Деймиън Хърст, Дейвид Хамънс, Реймънд Петибон, танцьорката на Майк Кели, автопортретите на Сара Лу-кас, но не и пред пирон!