Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя записа адреса: Хотел „Кост“, улица „Сент Оноре“ № 239.
- Свободна ли си вдругиден, четвъртък? - попита Ирис.
-Да.
- Тогава в четвъртък, тринайсет часа... Разчитам на теб, Жо, за мен е много важно да се видим.
- За мен също, знаеш го. - И добави тихо: - Липсваше ми...
- Какво каза? - попита Ирис. - Недочух...
- Нищо. До четвъртък.
Тя си взе пухената завивка и излезе на балкона. Вдигна глава към небето и се загледа. Красиво небе, осеяно със звезди, с едра луна, която ярко грееше. Тя затърси своята мъничка звезда в Голямата мечка. Изви врат, за да я открие, и успя да я зърне в края. Долепи длани. Благодаря ти, че ми върна Ирис. Благодаря. Все едно се връщам у дома. Нека и Зое се върне. Не искам война, знаете, звезди, не умея да воювам. Направете така, че да се сдобрим и да си приказваме. В този момент давам обет пред вас... ако ми върнете любовта на малката ми дъщеричка, обещавам, чувате ли, обещавам да се отаажа от Филип.
Чувате ли ме, звезди?
Зная, че ме чувате. Не винаги отговаряте на мига, но си записвате.
Тя отправи поглед към малката звездица. Беше отнесла проблема си най-високо, на милиони километри. Винаги трябва да отдалечаваш проблемите, да ги изпращаш далече, много далече, защото започваш да ги гледаш по различен начин. Виждаш какво се крие зад тях. Когато са ти пред очите, не различаваш нищо. Преставаш да виждаш красотата, щастието, които въпреки всичко те заобикалят. Зад упоритото мълчание на Зое се спотайваше любовта на дъщеря й към нея. Убедена беше в това. Но не я виждаше. А и Зое също не я виждаше. Красотата и щастието щяха да се върнат...
Просто трябваше да чака, да бъде търпелива...
Беше се превърнал в безделник. Мъж, който обикаляше хотелските барове, натоварен с книги и арт каталози. Харесваше баровете на луксозните хотели. Приятни му бяха осветлението, приглушената обстановка, тихата джазова музика, която звучеше като фон, чуждите езици, които се смесваха, сервитьорите, които безшумно се приплъзваха с таблите. Представяше си, че е в Париж, Ню Йорк, Токио, Сингапур, Шанхай. Можеше да е навсякъде и никъде. Много му допадаше. Ближеше любовните си рани. Не може да се каже, че се държа съвсем мъжки, си мислеше той.
Придаваше си неприветлив вид, вид на делови мъж, зает с четене на сериозни произведения. Всъщност четеше Одън2, Шекспир, Пушкин, Саша Гитри3. Всички онези, които не беше чел в предишния си живот. Искаше да разбере емоциите, чувствата. Важните дела оставяше да ги решават другите. Онези другите, към които принадлежеше самият той преди. По времето, когато беше сериозен, забързан, сресан на път, със закопчана догоре риза, с раирана вратовръзка, с два мобилни телефона. Мъж, претъпкан с цифри и брониран с увереност.
Увереността се беше изпарила. Вече се движеше опипом, колебливо. Така беше много по-добре! Увереността ти пречи да виждаш. Тъкмо четеше „Евгений Онегин“ на Пушкин. Историята на млад безделник, който се оттегля на село, уморен от живота, жертва на меланхолията. Евгений страхотно му допадаше.
Сутрин минаваше през кантората си на „Риджънт Стрийт“, за да проследи как вървят текущите дела. Телефонираше в Париж на заместника си. Докато всичко беше тръгнало добре отначало, сега вече долавяше как оня почти неприкрито го подканваше да се върне. Не може да понася безделието ми. Не може да понася да получавам дивиденти, без да се потя яко. После звънваше на Магда, бившата си секретарка, поела същите функции при Краставата жаба. Това беше кодовото име на неговия заместник: Крастава жаба. Тя говореше тихо, за да не я чуе Краставата жаба, и му разказваше последните клюки от кантората. Краставата жаба бил сексуален маниак.
- Онзи ден - прихна веднъж Магда - за малко да го метна през прозореца, много му шават ръчичките!
Краставата жаба оставал в кантората до единайсет вечерта, бил изключително грозен, потаен, гнусен, претенциозен.
- Той е впечатляващ по отношение на бизнеса! Удвоил е приходите, откакто е начело на кантората... - отвърна Филип.
- Така е, но може да избухне всеки момент! Както и да е, пазете се, ненавижда ви! След всеки разговор с вас беснее.
Филип беше вдигнал заплатите на двамата адвокати, за да си подсигури гърба. Човек трябва да се пази в този свят на акули и риби чук! Краставата жаба беше чук, дори акула, но затова пък отличен професионалист.
Той често канеше разни хора на обеди, за да сондира терена. Клиенти, които си подбираше, богати, приятни, културни. За да не си губи напразно времето. Той започваше преговорите и после ги прехвърляше на Краставата жаба в Париж. Следобед избираше бара на някой луксозен хотел, вземаше хубава книга и се отдаваше на четене. Към пет и половина отиваше да посрещне Александър от лицея и двамата се прибираха заедно, говореха си по пътя. Често се отбиваха в някой музей или галерия. Или отиваха на кино. В зависимост от времето, с което разполагаше Александър.