Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Да, винаги има някаква утеха. Броуди, и преди ми се губеха моменти. Не през последната година, но преди ми се случваше.
— Но не означава, че и сега ти се случва. Напоследък прекарвах доста време с теб. Не съм те виждал да ходиш насън, нито пък да украсяваш стените на вилата ми със странни послания. Всъщност не съм те виж дал да правиш нищо по-странно от подреждането на кухненските ми чекмеджета.
— Имаха нужда — оправда се тя. — Цареше пълна бъркотия.
— Можех да си намеря нещата. Рано или късно. Някой в ресторанта на Джоуни споменавал ли е да си направила нещо странно?
— Джоуни смяташе, че е странно да искам бамя за супата.
— Бамята си е странен зеленчук. На времето в Бостън, когато ти се случваха подобни неща, имаше ли някой около теб?
Рий се надигна, за да поднесе основното ястие.
— Не. И винаги се притеснявах, защото се плашех, че може да ми се случи къде ли не. Когато излязох от болницата, отидох да живея при баба. Тя ме заведе на пазар. И по-късно открих кошмарен кафяв пуловер в чекмеджето си. Попитах я откъде се е взел. Усетих, че става нещо нередно по начина, по който ме изгледа. Притиснах я да ми каже и тя ми обясни, че аз съм го купила. Каза, че сме спорили заради пуловера, защото никак не отговаряше на стила ми. Но съм й обяснила, както и на продавачката, че го искам, защото е брониран.
Рийс обърна мидите със сръчно движение на китката.
— Друг път баба влезе в стаята ми посред нощ, защото чула страхотен шум. Аз заковавах прозорците си. Не помня да съм взимала чука и пироните.
— И двата инцидента ми звучат като пресилени мерки за безопасност. В този смисъл са нормални — била си уплашена.
— Уплашена е меко казано. Имаше и други инциденти. Сънувах кошмари. Чувах изстрелите и писъците. Опитах се да разбия вратата. А една нощ изскочих през прозореца, който се бях опитвала да закова. Един съсед ме намери по нощница на тротоара. Не знаех къде съм, нито как съм се озовала там.
Рийс постави чиния пред Броуди.
— Тогава отидох в болницата. А сегашното ми състояние може да означава просто влошаване.
— И това удобно се случва, докато си сама? Не вярвам. Работиш в ресторанта на Джоуни осем часа, пет или шест дни седмично. Прекарваш време с мен, с Линда-Гейл, движиш се из града. Но не си имала никакъв друг инцидент, освен тези в апартамента ти, когато наоколо няма жив човек. „Газ“.
— И ти си Джоузеф Котън?
— Обичам жени, които познават класическите филми — ухили се той, като я погали по ръката. — Ето ти още един. „Прозорец към двора“.
— Джими Стюарт вижда убийство в апартамент на отсрещната кооперация, докато си лежи у дома със счупен крак — бързо каза Рийс, остави чинията си на масата и седна. — Никой друг не вижда убийството. Никой не му вярва. Дори Грейс Кели не му вярва. Нито приятелят му, ченгето… как му беше името?
— Уендъл Кори.
— Точно така! Нито великолепната Телма Ритър. Никой не вярва, че Реймънд Бър е убил жена си.
— Няма улики, които да подкрепят твърденията на героя. Няма труп, няма следи от борба, няма кръв. А Джими напоследък се държи странно.
— Значи според теб съм попаднала в смесица от „Газ“ и „Прозорец към двора“?
— Внимавай за типове, които приличат на Пери Мейсън или имат френски акцент.
— Караш ме да се чувствам по-добре. Преди няколко часа… — тя замълча и притисна ръце към очите си. — Лежах свита на пода и скимтях. Само дето не си смучех палеца. Бях паднала на дъното.
— Не, просто се бе смъкнала малко надолу. Но сега отново си отгоре. А това е истинска смелост.
Рийс отпусна ръце.
— Не знам какво да правя.
— В момента трябва да си изядеш мидите. Великолепни са.
— Добре — кимна тя и решително лапна една мида, която наистина бе великолепна. — Качих два килограма.
— Цели два килограма! Трябва да празнуваме.
— Сигурно защото готвя повече. Не само в ресторанта, но и тук. Това ми харесва.
— Радвам се, че помагам.
— И правя секс редовно.
— Повтарям, винаги съм готов да помогна.
— Направих си косата.
— Забелязах.
Рийс наклони глава. Бе готова да се бори, за да чуе желаното.
— Е, харесва ли ти или не?
— Бива.
— О, я престани. Защо толкова внимаваш с комплиментите?
— Такъв съм си.
Тя прокара пръсти през кичурите.
— Аз си я харесвам. А ако си на друго мнение, просто ми кажи.
— Ако не я харесвах, щях да ти кажа. Или пък щях да ти кажа, че си е лично твоя работа, ако искаш да се разхождаш наоколо с птиче гнездо на главата.
— Да, наистина би го казал — усмихна се тя. — Времето с теб ми се отразява добре. Приятно ми е да сме заедно и да си говорим. Обичам да ти готвя и да спя с теб. Чувствам се като… не мога да кажа като жената, която бях, защото никога вече не бих могла да се върна назад.