Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Контрольорът погледна с известна подозрителност ИдрисПюк, чиято печална слава се носеше навсякъде. Подозренията му само се засилиха от вида на свирепия млад нехранимайко, надарен с още по-лоша — макар и по-тайнствена — слава.
— С какво мога да ви помогна — попита той нелюбезно, доколкото можеше да си го позволи.
ИдрисПюк извади от вътрешния си джоб писмо и го сложи на масата пред Контрольора.
— Лорд Випонд моли да ни окажете пълно съдействие.
Контрольорът огледа писмото с нескрито съмнение, сякаш подозираше, че може да е фалшиво.
— Трябва ни най-добрият ви стипендиант за адютант на видна особа от семейството на маршала.
Контрольорът се ободри — това можеше да се окаже полезно.
— Разбирам. Но не е ли обичайно за подобен пост да се избират хора от Матераците?
— Да, обичайно е — съгласи се ИдрисПюк, сякаш това вековно желязно правило нямаше ни най-малко значение. — В случая ни трябва адютант, надарен с остър ум и умения — имам предвид езикова дарба. Съобразителен и способен да разсъждава. Разполагате ли с подобна личност?
— Разполагаме с много подобни личности.
— Тогава искаме най-добрия.
И тъй два часа по-късно смаяният от неочакваното си щастие Джонатан Кулхаус прекоси крепостта и с всички подобаващи почести за един адютант на Матераците бе въведен в дворцовата част на Арбел Лебедовата шия, а след това в стаята на охраната.
Не се знае дали Джонатан Кулхаус бе чувал поговорката на великия генерал Войд „Никоя новина не е тъй добра или тъй лоша, както изглежда в началото“, но тепърва му предстоеше да се убеди колко е вярна. Очакваше да попадне в луксозен апартамент — преддверие на разкошния живот, който вярваше, че е заслужил заради способностите си. Вместо това се озова във войнишка стая с легла покрай стените и купища зловещи на вид оръжия. Нещо не беше наред. Половин час по-късно влязоха Кейл и Саймън Матераци. Кейл се представи, а Саймън измуча към объркания стипендиант. После Джонатан чу какво се очаква от него: да използва дарбата си, за да създаде подробен жестомимичен език за Саймън, а след това да го придружава навсякъде като негов преводач. Представете си горчивото разочарование на клетника. Той бе очаквал бляскаво бъдеще сред каймака на мемфиското общество, а откри, че в действителност трябва да бъде говорител на дворцовия идиот. Ако имаше гемии, те определено щяха да потънат в този момент.
Кейл заръча на един слуга да отведе Джонатан в стаята му, която се оказа не по-добра от предишната в Главанашкия дом. После го поканиха при Саймън, където Хенри Мъглата чакаше да му представи основните знаци от безмълвния език на Изкупителите. Тази задача поне даде на унилия Кулхаус възможност да забрави разочарованието. Той заслужаваше репутацията си на младеж с езикова дарба и бързо реши, че тази история със знаците няма особено да го затрудни. За два часа успя да запише всички знаци. Постепенно начинанието го заинтригува. Стори му се интересно не да учи, а да изобрети цял нов език. Никоя новина не е тъй добра или тъй лоша, както изглежда в началото. Така или иначе нямаше друг избор, освен да се хване на работа, макар дълбоко да съжаляваше, че се налага да се занимава с някакъв си малоумен.
През следващите дни Кулхаус започна да преосмисля първоначалната си преценка — през целия си живот Саймън бе оставян да се оправя сам и не притежаваше дори капчица дисциплина, не бе попадал под контрола на каквато и да било система за образование или добро поведение. Две неща помогнаха на Кулхаус да го обучава — страхът и преклонението на Саймън пред Кейл и собственото му отчаяно желание да се научи да общува с другите, след като вече бе изпитал това великолепно удоволствие, макар и на най-елементарно ниво, каквото позволяваше ограниченият безмълвен език на Изкупителите. Тази комбинация превърна Саймън в по-перспективен ученик, отколкото изглеждаше отначало, и двамата бързо напредваха, макар че прекъсваха поне по два пъти на ден заради нервните кризи на Саймън, предизвикани от неспособността му да разбере какво прави Кулхаус. При първото от тези избухвания на Саймън стреснатият Кулхаус повика Кейл, който укроти момчето със заплахата да го напердаши, ако не се държи прилично. Саймън, който след инцидента с шевовете смяташе Кейл за способен на всичко, незабавно се подчини. Кейл обясни с жестове, че предава на Кулхаус правото си да налага някакви неясни, но страховити наказания и с това всичко приключи. Кулхаус продължи да преподава, а Саймън, който жадуваше на всяка цена да се хареса на Кейл, продължи да учи. Кулхаус не биваше при никакви обстоятелства да разкрива на външни лица какво прави, а присъствието му бе обяснено с измислицата, че е временен телохранител на Саймън.