Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — изруга Кейл. — По дяволите!
Момчето имаше железни юмруци и удряше като с ковашки чук.
— Какво ти става, луд ли си? — викна той на уплашеното момче. — Опитвах се да ти помогна, а ти без малко да ми откъснеш главата.
Момчето продължаваше да го зяпа, но накрая заговори; всъщност не говореше, а мучеше несвързано.
Непривикнал да среща сакати и слабоумни — те не живееха дълго в Светилището — Кейл едва след известно време осъзна, че момчето е нямо. Протегна ръка. Момчето бавно я хвана и той му помогна да се изправи.
— Ела с мен.
Момчето го гледаше без да реагира. Беше и глухо. Кейл му направи знак да го последва и то бавно тръгна, плачейки от болка и унижение.
Десет минути по-късно Кейл почистваше момчето във временната телохранителска стая до покоите на Арбел Лебедовата шия, когато нахълта самата тя, следвана от Рива. Като видя окървавеното момче да седи пред Кейл, Арбел ахна и се провикна:
— Какво си му сторил?
— Какви ги дрънкаш, кучко шантава? — викна той на свой ред. — Вашите чаровни хлапета го замеряха с камъни и аз ги прогоних.
Арбел го погледна, изпълнена с угризения, че е съсипала усилията си от последните дни.
— Съжалявам. Съжалявам — каза тя тъй жално и тъй виновно, че Кейл изпита огромно удоволствие, но само изсумтя пренебрежително. — Много съжалявам — повтори тя, после тревожно пристъпи до момчето и го целуна.
Кейл гледаше с изумление. Никога не я бе виждал да проявява подобна загриженост към когото и да било. Момчето почти незабавно започна да се успокоява. Арбел Лебедовата шия го погали по косата и погледна Кейл.
— Това е брат ми Саймън — обясни тя. — Хората го наричат Саймън Малоумния — но не и пред мен. Той е глухоням. Какво стана?
— Беше на тренировъчното игрище. Хлапетата хвърляха камъни по него.
— Чудовища! — възкликна тя и пак се обърна към брат си. — Мислят, че всичко ще им се размине, защото той не може да се оплаче.
— Няма ли си пазач?
— Има, но иска да бъде сам и вечно бяга на тренировъчното игрище, защото мечтае да бъде като другите. Но те го мразят и се боят от него. Казват, че бил обладан от дявола.
Вече по-щастлив, Саймън посочи Кейл, измуча и разигра сцената с хвърлянето на камъни и появата на спасителя.
— Той иска да ти благодари.
— Откъде знаеш? — попита грубичко Кейл.
— Добре де. Не знам, но той има добро сърце, макар да не е много умен.
Тя хвана ръката на Саймън, разтвори дланта и я протегна към Кейл. След като момчето разбра какво се иска от него, мина доста време преди да спре енергично да тръска ръката на своя спасител. През цялото време струйка кръв се процеждаше изпод временната превръзка, която бе сложил Кейл. Той направи знак на момчето да седне и под тревожния поглед на Арбел надигна превръзката. Отдолу се разкри грозна рана, дълга около пет сантиметра.
— Ситните копелета можеха да му извадят окото. Трябва да се зашие.
Арбел Лебедовата шия го изгледа смаяно.
— Как така?
— Трябва да се зашие, също като скъсана риза или чорап. — Кейл се разсмя. — Естествено, не както го правите вие.
— Ще извикам някой от нашите лекари.
Кейл изсумтя презрително.
— Последният ваш доктор, с когото си имах работа, щеше да ме убие, ако не му бях попречил. Не само че ще остане грамаден белег, но такава разкъсана рана просто може и да не заздравее. Залагам десет към едно, че ще се възпали и тогава един Господ знае какво ще стане. Три-четири шева ще я затворят и после почти няма да си личи.
Арбел Лебедовата шия го гледаше съвсем объркана.
— Нека първо да доведа лекар да го прегледа. Моля те, опитай се да разбереш.
Кейл сви рамене.
— Както кажеш.
Един час по-късно двама лекари се опитваха да спрат кървенето, но след като шумно се скараха, само влошиха положението със своето опипване и човъркане. Саймън толкова се обърка от болка и притеснение, че отказа да ги допусне повече до себе си, а през цялото време от раната бликаше кръв.
По някое време Кейл излезе и когато след половин час се върна, завари Саймън да се свива в ъгъла. Не позволяваше никой да го докосне, дори и сестра му.
Кейл дръпна настрани отчаяната Арбел.
— Виж — каза той. — Взех от пазара равнец, за да спрем кървенето. — Кейл кимна към драмата в ъгъла. — Не върви на добре. Защо не попиташ баща си какво мисли?
Арбел Лебедовата шия въздъхна.