Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Макар и без да знае амбициите на Кейл за брат й, Арбел Лебедовата шия виждаше какво върши той за момчето. В Светилището нямаше игри — те се смятаха за греховни. Най-близкото подобие на игра беше едно упражнение, в което два отбора, разделени от черта на земята, се опитваха да ударят противниците с кожена торба, окачена на въже, без да прекрачат чертата. Ако това ви изглежда сравнително безопасно, трябва да знаете, че торбата беше пълна с едри камъни. Често се случваха тежки контузии, понякога имаше дори смъртни случаи. Осъзнавайки, че тримата почват да се отпускат от приятния живот в Мемфис, Кейл възроди играта, но с пясък вместо камъни. Все още я възприемаха единствено като тренировка, но с изненада откриха, че без постоянната заплаха от тежка контузия упражнението им носи радост и смях. Тъй като нямаха четвърти играч, включиха Саймън. Той беше тромав и лишен от изяществото на Матераците, но кипеше от енергия и тъй бурен ентусиазъм, че постоянно се нараняваше. Това изобщо не го смущаваше. Четиримата вдигаха толкова шум, тъй бурно се смееха и подиграваха противниците за всеки провал, че Арбел нямаше как да не ги чуе. Тя често заставаше до прозореца над градината и гледаше как брат й се смее и играе с първите си приятели в своя живот.
Това също я трогна дълбоко — разбира се, заедно със странната сила и мощ на Кейл, с неговото мускулесто тяло и потта, която го обливаше докато хвърляше, ловеше и се смееше.
По-късно, след като той бе стоял около час на пост пред нейната стая, тя заръча на Рива да го повика. Докато се подготвяше в спалнята да изглежда небрежно красива, Кейл я чакаше във всекидневната. Тъй като това бе първата му възможност да огледа стаята насаме, той систематично проучи всичко — от книгите на масата до гоблените по стените и големия портрет на мъж и жена. Тъкмо разглеждаше портрета, когато Арбел се появи зад него и каза:
— Това са прадядо ми и втората му съпруга. С любовта си предизвикали голям скандал.
Кейл се канеше да попита защо държи портрета им на стената, но Арбел смени темата.
— Исках — каза тя — да ти благодаря за всичко, което стори за Саймън.
Кейл не отговори, защото не знаеше как и защото обектът на неговата тревожна обич му говореше тъй любезно за пръв път, откакто я видя и мигновено се влюби.
— Имам предвид, че днес ви видях да играете. Той е тъй щастлив хората… — канеше се да каже „да си играят“, но осъзна, че този ту груб, ту милостив младеж може да я разбере погрешно и завърши: — … да са дружелюбни с него. Много съм ти благодарна.
За Кейл това прозвуча като райска музика.
— Няма нищо — каза той. — Саймън схваща бързо, след като му обясниш. Ще го отракаме. — После бързо осъзна, че не е трябвало да казва точно това. — Искам да кажа, ще го научим да се грижи за себе си.
— Нали няма да го учиш на нещо много опасно? — попита тя.
— Няма да го уча да убива, ако това имаш предвид.
— Извинявай — каза тя, посърнала, че го е обидила без да иска. — Не исках да бъда груба.
Но Кейл вече не се засягаше толкова, както преди. Разбираше, че чувствата й към него вече са много по-топли.
— Не, не беше груба. Аз съжалявам, че винаги се засягам толкова лесно. ИдрисПюк ми каза да помня, че съм обикновен грубиян и трябва да внимавам, когато съм с възпитани хора.
— Тъй ли ти каза? — разсмя се тя.
— Каза ми го и още как! Няма никакво уважение към нежната страна на душата ми.
— А имаш ли такава?
— Не знам. Мислиш ли, че би било добре?
— Мисля, че би било прекрасно.
— Тогава ще се опитам… само че не знам как. Можеш ли да ми казваш, когато се държа като грубиян?
— Не бих посмяла — каза тя и запърха с мигли.
Той се разсмя.
— Знам, всички си мислят, че съм зъл като пор, но не бих убил някого само задето ми казва, че съм грубиян.
— Ти си много повече — възкликна тя.
— Но си оставам грубиян.