Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Отлична работа! — каза дожът.
Раздразнен от равнодушието на генералите, Клайст неохотно се поклони и отстъпи място на Хенри Мъглата да покаже на какво е способен.
— Има три основни модела арбалети — започна той, убеден, че слушателите споделят неговия ентусиазъм. Повдигна по-лекия от двата, поставени на стойки пред него. — Това е еднокрак арбалет — наричаме го така, защото слагаме крак тук…
Той пъхна десния си крак в стремето на върха на арбалета, закачи тетивата с кукичка, закрепена за колана му, натисна с крак и същевременно изпъна гръб, докато тетивата се намести в механизма на спусъка.
— А сега — каза Хенри вече не тъй бодро, защото усещаше неодобрителните погледи на генералите — слагам стрелата на място, после…
Той се завъртя, прицели се и стреля. Въздъхна от облекчение, когато дори от триста метра ясно се чу, как стрелата с пукот се вряза в мишената.
— О, добър изстрел — каза дожът.
Генералите гледаха Хенри Мъглата не просто с безразличие, а с навъсено презрение. Тъй като бе очаквал да ги впечатли със силата и точността на изстрела, той мигновено загуби първоначалната си самоувереност и започна да се колебае. Обърна се към втория арбалет — много по-голям, но със същата конструкция.
— Това е двукрак арбалет — наричаме го така, защото слагаме… ъ-ъ-ъ… двата крака в стремето, а не… ъ-ъ-ъ… само единия. Това означава — унило добави той, — че имаме… ъ-ъ-ъ… още повече мощ.
Хенри подготви арбалета както предния път и пусна стрелата към втората мишена, но този път тя удари с такава сила, че разцепи главата на дървения войник.
Неодобрителното мълчание стана студено като големия ледник по върховете на Солената планина. Ако беше по-възрастен или по-опитен в демонстрациите, Хенри Мъглата щеше да спре дотук, за да ограничи загубите. Но тъй като не беше нито едното, нито другото, той продължи към последната си и най-голяма грешка. Отстрани Хенри бе покрил с платнище някакъв голям предмет. Този път нямаше театралничене. С помощта на Кейл той дръпна платнището настрани и разкри стоманен арбалет, двойно по-голям от предишния, но закрепен здраво за дебела греда, забита в земята. В задната част на арбалета имаше голяма ръчка за навиване. Хенри Мъглата я завъртя и подвикна през рамо:
— Разбира се, това е твърде бавно за бойното поле, но с такъв арбалет можем да улучим цел на повече от половин километър.
Това твърдение най-сетне предизвика някаква друга реакция освен ледено неодобрение. Неколцина генерали изсумтяха недоверчиво. Тъй като Хенри не бе споделил с Кейл и Клайст възможностите на новото си откритие, те също се усъмниха, макар и мълчаливо. Скептицизмът развесели Хенри Мъглата. Той все още беше достатъчно млад, невинен и глупав, за да вярва, че хората няма да те намразят, ако им покажеш грешките. Хенри направи знак на един от хората на Албин да вдигне флагче. След кратко изчакване от дъното на парка отговориха с друго флагче и свалиха платнището от бяла мишена с ширина около метър. Хенри опря рамо в приклада на арбалета, изчака за повече напрежение и стреля. Отекна страховит звън, когато половин тон мощ се изтръгна на свобода от стоманата и конопа. Боядисаната в червено стрела литна към бялата мишена като понесена от свой собствен дявол и изчезна от поглед. Изобретателният Хенри бе посипал стрелата с червена боя на прах и когато улучи целта, прахът се разпръсна зловещо по бялата повърхност. Генералите ахнаха. Дори Клайст и Кейл не се удържаха от възклицания. Изстрелът несъмнено бе изключителен — макар и не чак толкова, колкото изглеждаше. Хенри Мъглата бе работил дълги часове, за да закрепи арбалета точно на място и да нагоди лъка към дистанцията.
Настана дълго мълчание. Маршалът се опита да разведри атмосферата като отиде до Хенри Мъглата и го обсипа с въпроси, на чиито отговори реагираше възторжено: „Наистина ли?“ „Мили Боже!“ „Невероятно!“ Повика генералите и те се заеха да разглеждат арбалета със същия ентусиазъм, който би проявила някоя херцогиня, помолена да огледа умряло куче.