Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Ето че пак се засягаш прибързано.
— Видя ли? Направи ми забележка и не убих никого… а тепърва ще се старая още.
Тя се усмихна, той се разсмя и без да знае направи още една крачка напред в смутеното й сърце.
Клайст учеше Саймън и Кулхаус как се слага оперение на стрела. Саймън сбърка за трети път и толкова се ядоса, че счупи стрелата и хвърли парчетата в другия край на стаята. Клайст го погледна спокойно и направи на Кулхаус знак да преведе.
— Направиш ли го пак, Саймън, ще ти тегля един ритник по дирника.
— По дирника? — повтори Кулхаус, изразявайки цялото си възмущение от подобна грубост.
— Като си толкова умен, измисли сам как да го кажеш.
— Познайте какво намерих долу в мазето — извика Хенри Мъглата, влизайки в стаята ухилен до уши.
— Как, за Бога — отвърна Клайст, без да вдига очи от масата, — да се досетя какво си намерил в мазето?
Хенри Мъглата изобщо не се стресна от хладното посрещане.
— Ела да видиш.
Радостта му бе тъй очевидна, че разпали любопитството на Клайст. Хенри ги поведе към долния етаж, после по един тъмен коридор към малка вратичка, която отвори с усилие. След като влязоха, един висок прозорец им осигури добро осветление.
— Разговарях с един от старите войници. Той ми разправяше военни спомени — интересни истории, между другото — и спомена, че преди около пет години, докато патрулирали из Келявите земи да търсят Гъриърси, случайно се натъкнали на бойна колесница на Изкупителите, изостанала от кервана. Пазели я само двама Изкупители, затова им наредили да се пръждосват и конфискували колесницата.
Той пристъпи настрани, дръпна едно платнище и отдолу се разкри огромна колекция от реликви: свещени бесилки с най-различни размери от дърво и метал, статуи на Светата сестра на Обесения Изкупител, съсухрени пръсти от ръцете и краката на разни мъченици, съхранявани в красиви малки ковчежета — в едното дори имаше нос, или поне така си помисли Хенри Мъглата; след седемстотин години бе трудно да се разпознае. Сред реликвите лежеше дясната ръка на свети Стефан Унгарски и едно отлично запазено сърце.
Кулхаус погледна Хенри Мъглата.
— Какво е всичко това? Не разбирам.
Хенри Мъглата вдигна една малка стъкленица и прочете етикета:
— Масло на святост, прокапало от ковчега на света Валбурга.
Клайст бе загубил търпение, а купчината реликви разбуждаше неприятни спомени.
— Кажи ми, че не си ни довел заради това.
— Не.
Хенри пристъпи до едно по-малко платнище и този път го дръпна театрално като магьосника от представлението, което бяха гледали в двореца.
Клайст се разсмя.
— Е, сега вече признавам, че не си чак такъв глупак.
На земята лежеше купчина леки и тежки арбалети. Хенри Мъглата вдигна един с лостова система за обтягане.
— Вижте го само. Бас държа, че дава страхотна точност. А това… — Той вдигна по-малък арбалет с нещо като кутийка отгоре. — Мисля, че е скорострел. Чувал съм за такива, но не ги бях виждал.
— Прилича на детска играчка.
— Ще видим, след като изработя стрели за тях. Нито един няма стрели. Сигурно Матераците са ги зарязали, без да знаят за какво служат.
Саймън направи няколко знака на Кулхаус.
— Тревожи го онова, което каза за Хенри.
Клайст се озадачи.
— Нищо не съм казал.
— Каза, че бил глупак. Саймън иска да се извиниш, инак ще ти тегли един ритник по дирника.
За Саймън не беше лесно да разбере начина, по който си разговаряха трите момчета. Преди да ги срещне, той бе свикнал само с открити обиди и открито подмазване. Клайст погледна Саймън. Докато той говореше, пръстите на Кулхаус танцуваха из въздуха.
— Хенри Мъглата е това, което Матераците наричат… — Той потърси точната дума. — Чекино… специалист по мокри поръчки. Използва единствено арбалет.
Два часа по-късно Кейл се появи в стаята на охраната и новината за арбалетите веднага му развали настроението.
— Казахте ли на Саймън и Кулхаус да си траят?
— Защо да си траят? — попита Клайст.
— Защото — отговори Кейл, вече сериозно раздразнен, — не виждам основателна причина някой да знае, че Хенри е снайпер.
— А неоснователна?
— Каквото не знаят, не може да ни навреди. Колкото по-малко знаят за нас, толкова по-добре.
— И това го чувам от онзи, дето направи голямата демонстрация в лятната градина — каза Клайст.