Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Баща ми не иска да има нищо общо с него. Трябва да разбереш — ужасен позор е да имаш такова дете. Мога и сама да реша.
— Тогава решавай.
След малко лекарите бяха отпратени и в стаята останаха само Кейл и Арбел. Саймън престана да вика, но ги наблюдаваше подозрително от ъгъла. Кейл се постара момчето да види как той развързва пакетчето стрит равнец и изсипва малко прах върху дланта си. Посочи праха, после раната на Саймън, след това собственото си чело. Изчака малко, сетне внимателно пристъпи до Саймън, коленичи и му показа равнеца върху дланта си. Саймън го гледаше плахо, но вече не толкова подозрително. Кейл взе щипка прах и бавно го поднесе към челото на момчето. После отметна глава назад и направи на Саймън знак да стори същото.
Момчето крайно неохотно се подчини. Кейл изсипа стрит равнец върху кървящата рана и повтори процедурата още шест пъти. Накрая отстъпи назад и остави Саймън да се успокои.
След десет минути кървенето спря. Вече по-спокоен, Саймън позволи на Кейл пак да се приближи, за да изчисти билката от раната. Макар че това явно му причиняваше болка, Саймън търпеливо изчака Кейл да си свърши работата под непрестанния надзор на Арбел Лебедовата шия. Когато свърши, Кейл подмами момчето към масата в средата на стаята. Там, наблюдаван все тъй плахо от Саймън, той извади от джоба си парче сгънат копринен плат и го разгъна върху масата. Вътре имаше няколко игли с вече вдянати копринени конци. Подозрението се завърна в очите на Саймън когато Кейл взе една от иглите и му я показа. На няколко пъти се помъчи да обясни с жестове какво иска да стори, но тревогата, изписана по лицето на Саймън, само ставаше все по-силна. При всеки опит да посегне с иглата към раната, Саймън пищеше от ужас.
— Няма да ти позволи. Опитай нещо друго — каза отчаяната Арбел.
— Виж — отвърна раздразненият от неуспехите Кейл, — раната е твърде дълбока. Казах ти, че ще се възпали — тогава наистина ще има защо да пищи, или направо ще млъкне завинаги.
— Той не е виновен… не разбира.
Кейл нямаше как да не се съгласи, затова просто отстъпи назад и въздъхна. После отново прекрачи напред, извади от вътрешния си джоб малко ножче и преди Саймън или Арбел Лебедовата шия да реагират разряза дълбоко месестата част на лявата си длан точно под палеца.
За пръв път от много минути насам настана мълчание. Саймън и сестра му гледаха потресени. Кейл прибра ножчето и докато от раната бликаше кръв, той взе превръзка от масата и притисна разреза. През следващите пет минути не каза нищо, а другите двама само го гледаха. После предпазливо вдигна превръзката и видя, че кръвотечението е намаляло. Бавно пристъпи до масата, взе иглата и я показа на Саймън, сякаш се готвеше да направи фокус. Внимателно насочи иглата към раната и прониза с нея двата края. Изтегли нишката, хапейки съсредоточено устни, сякаш кърпеше чорап. После я върза на възел, взе от кърпата нова вдяната игла и повтори още три пъти, докато раната бе плътно зашита. Тогава вдигна длан пред лицето на Саймън, за да я огледа внимателно. Когато свърши, Кейл погледна момчето в лицето, кимна и зачака. Пребледнял от тревога, Саймън дълбоко въздъхна и също кимна. Кейл взе нова игла, поднесе я към раната на момчето (смяташе го за момче, макар да бяха връстници) и натисна.
Петте шева бяха направени успешно, макар и не без стонове и писъци от страна на Саймън. Накрая Кейл се усмихна и стисна ръката на Саймън, който бе пребледнял като мелкшамско мляко, но стоически търпеше болката. Кейл се завъртя към също тъй пребледнялата и разтреперана Арбел Лебедовата шия.
— Кораво момче — каза той. — Хората просто не знаят какъв е брат ти.
Безсрамното перчене на Кейл постигна очаквания ефект. Потресената, замаяна и удивена Арбел Матераци вече започваше да се влюбва.
Гвелфите — хора, известни с песимизма си — имат една поговорка: нито едно добро дело не остава ненаказано. Кейл скоро щеше да открие колко е вярно това. За беда не го бяха учили да възпира детинските жестокости на разглезени хлапета — беше обучен да убива. Изобщо не познаваше идеята за умерено насилие, затова ритникът му срещу един от мъчителите на Саймън се оказа по-жесток от предвиденото и строши две ребра на момчето. По нещастна случайност негов баща бе Соломон Соломон, който вече се бе заканил да си отмъсти на Кейл задето преби шестима от най-добрите му курсисти, а сега побесня от ярост заради сина си. Както често се случва със склонните към убийство, Соломон Соломон беше любящ и грижовен баща. Нищо не можеше да охлади пламналия му гняв. Нямаше как да извика Кейл на дуел, тъй като момчето му бе пострадало, докато нападаше сина на маршал Матераци. Колкото и да се срамуваше, че има малоумен наследник, маршалът би побеснял от този удар срещу семейната чест и въпреки всичките си връзки и бойни умения Соломон Соломон тутакси би заминал да ръководи погребенията в някоя колония за прокажени нейде из Средния изток. Към предишния гняв срещу Кейл се прибави смъртоносна омраза, изчакваща сгоден случай. И случаят нямаше да закъснее.