Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Всичко това е много странно — продължи Кити Заека, гледайки втренчено статуята. Или поне Изкупител Рой си мислеше, че я гледа. Както винаги лицето на Кити Заека беше закрито от сивата му качулка и Изкупител Рой изпитваше дълбоко облекчение от това.
— Статуята е ваша, ако ни помогнете. Има ли значение защо го правим?
Тихото стържене на ноктите по дървото продължаваше, после Изкупителят едва не подскочи, когато звукът спря; закритата ръка се пресегна и сивото платно се отдръпна от ръката на Кити Заека… само че това не беше ръка. Представете си нещо сиво, покрито с рядка козина, напомнящо кучешка лапа, но дълго, много по-дълго, с петнисти нокти — и пак няма да е достатъчно близко до истината. Нежно, като майчина милувка, ноктите погалиха статуята, после се отдръпнаха.
— Прекрасно произведение на изкуството — изгука Кити Заека. — Но съм чувал, че е било строшено на десет парчета и хвърлено във вулкана край Делфи.
— Очевидно не е така.
Раздаде се дълга въздишка и Изкупителят я усети върху лицето си като горещ, влажен и смрадлив дъх на едро и недружелюбно куче.
— Няма да успеете — изгука Кити Заека.
— Въпрос на мнение.
— Въпрос на факти — отсече Кити Заека.
— Това си е наша работа.
— Опитвате се да започнете война, значи е и моя работа.
Настана дълго мълчание.
— Всъщност — продължи Кити Заека — нямам нищо против войната. Досега винаги съм имал полза от нея. Бихте се смаяли, драги ми Изкупителю, ако знаехте колко може да се спечели от доставка на некачествени храни, напитки, гърнета и тенджери дори за най-мъничката война. Ще искам писмена гаранция, че ако спечелите, няма да бъде нанесен ущърб на моята собственост и ще получа правото на свободен път докъдето си пожелая.
— Прието.
И двамата не си вярваха. Кити Заека определено се радваше да припечели от една бъдеща война, но плановете му стигаха далеч по-надълбоко.
— Ще отнеме известно време — въздъхна Кити Заека с нов полъх на горещ, влажен дъх. — Но до три седмици ще имам готови планове.
— Много е.
— Може би, но по-бързо няма да стане. Сбогом.
След тия думи Изкупител Рой бе изведен от личните покои на Кити Заека към двора, после в самия град. На един ъгъл любопитна тълпа прииждаше да гледа как бесят двама мъже на не повече от шестнайсет години. На вратовете на ужасените клетници висяха табелки: ИЗНАСИЛВАЧ.
— Какво значи изнасилвач? — попита Изкупител Рой придружителя си.
— Всеки, който опитва да се измъкне без да плаща — гласеше отговорът.
Дълбоко замислен, Кейл вървеше към грижливо охраняваните покои на Арбел Лебедовата шия. Въпреки дълбоката си подозрителност и обида, той започваше да усеща промененото й отношение. Тя вече не го гледаше яростно и не трепваше, когато я доближаваше. Понякога Кейл се питаше дали изражението в очите й (естествено, не можеше да го разпознае като жал и желание) няма някакъв по-особен смисъл. Но бързо прогонваше тези идеи, защото бяха абсурдни. И все пак ставаше нещо объркващо. Унесен в такива мисли, той почти не забеляза група разхайтени десетгодишни хлапета да се замерят с камъни край тренировъчното игрище. Когато се приближи, осъзна, че едното е много по-голямо — може би на четиринайсет, високо, стройно и красиво като всички Матераци на тази възраст. Странното беше, че по-малките момчета не мятаха камъни помежду си, а по него и крещяха: „Тъпак! Малоумен! Лигаво лайно! Бърнеста фъшкия!“. После се посипаха камъни. Но въпреки ръста си, едрото момче само се въртеше от страх и болка при всеки удар. Сетне един камък го улучи в челото и то се свлече на земята. Докато малчуганите се втурваха напред да го ритат, Кейл връхлетя, сграбчи едно за ухото, препъна друго и лекичко го срита. След миг цялата банда търти на бяг, сипейки ругатни в движение.
— Ако пак ви спипам, ситни боклуци — викна Кейл подир тях, — ще се запознаете по-отблизо с ботуша ми!
Наведе се над падналата жертва.
— Няма страшно, отидоха си — каза той на ридаещото момче, което се беше свило на топка и закриваше лицето си с длани.
Никаква реакция. Момчето продължаваше да хленчи.
— Няма да те нараня. Те си отидоха.
Отново никаква реакция. Вече леко раздразнен, Кейл го докосна по рамото. Момчето изведнъж оживя и замахна с такава бързина, че юмрукът му улучи челото на Кейл. Той отскочи с вик на изненада и болка, а момчето го изгледа смаяно и запълзя заднешком към близката стена, като се озърташе с ужас за мъчителите си.