Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Какво, кажи де? — закачи я Коротков.
— Е, щом ти си началникът, сигурно разбираш, че въпросът не е риторичен, а съвсем адресиран. Щом си ме назначил за старша в групата, и аз трябва да наблюдавам умствената работа на своите подчинени. Въпросът е към Миша.
— Браво бе! — възмути се Юрий. — Как тъй аз съм те назначил? Житената питка те назначи, недей да прехвърляш вината на мен.
— Той ме назначи, а ти не си възразил, значи си солидарен с него. О, ще ти го върна аз, само почакай да ми мине главата, ще видиш ти. Мишенка, казвай какво мислиш по въпроса.
— Ако Фена наистина е фен, по принцип трябва да се намира на място, откъдето се вижда сцената. Но ако е… — Доценко впери очи в тавана и замислено предъвка долната си устна. — Абе знае ли човек, Настя, защо не иска да гледа. Едва ли се крие, какви основания има да мисли, че го търсим в клуба?
— А, недей така — отново се намеси Коротков. — Човекът не е идиот, сигурно разбира, че щом има зад гърба си два трупа, милицията го търси. Не може да не следи групата, това е по-силно от него, а го е страх да се показва много–много, затова се задоволява само със слухови впечатления. И какъв е третият ти вариант?
— Третият е най-простият, но ни вкарва в задънена улица. Момичето Женечка не е видяло добре своя почитател и зле си го спомня. Той е бил в клуба, но тя не го е познала. Това означава, че нямаме негов портрет, както и човек, който може да го познае.
Иззвъняването на телефона блъсна Настя с такава сила, че кръвта в главата й запулсира. Тя побърза да грабне слушалката, докато звънът не се е повторил.
— Ася — чу тя смутения глас на Чистяков, — кученцето се разболя.
— От какво се разболя? — глупаво попита тя.
— Знам ли? Има разстройство и повръща, лежи един такъв нещастен, дори не става. Ася, какво да правя, а?
— Господи — изпадна в паника Настя, — какво да правим ли? Льоша, не знам. Ти нали казваше, че някога си имал куче. Какво правехте, когато боледуваше?
— Ами аз бях малък тогава, не си спомням. Сигурно трябва да се занесе при ветеринар…
— Занеси го тогава!
— Не мога, след петнайсет минути очаквам ученик. И след него още двама. А има ли ветеринари, които правят домашни посещения?
— Сигурно има, трябва да намериш някой телефон. А опипа ли му носа?
— Опипах го. Топъл е. Ася, ужасно ме е страх, ами ако вземе, че умре?
Настя притисна ръка до челото си — отново й се замярка призракът на главоболието, което заплашваше да разкъса черепа й.
— Почакай, Льошик, не изпадай в паника. Ще се опитам да намеря телефон на ветеринар. А ти през това време…
Тогава тя забеляза, че Коротков й прави някакви знаци, придружени и от активни мимики.
— Сега, Льош, един момент. Какво? — попита тя Юрий.
— Левомицетин помага. Да му пъхне четвърт таблетка — ако кученцето се е натровило, това ще му помогне.
— Мислиш ли?
— Сигурен съм.
— Льоша, имаме ли левомицетин?
— Никога не сме имали.
— Попитай съседите, Маргарита Йосифовна има вкъщи цяла аптека.
— И после какво?
— После трябва да пъхнеш четвърт таблетка в устата на Момъка. Хайде, Льошик, търси лекарството, а аз през това време ще потърся ветеринар.
Тя затвори телефона и стисна с ръце слепоочията си, сякаш опитваше да спре нарастващата болка. Лекарството! Житената питка й даде две хапчета, тя изпи само едно. Настя издърпа чекмеджето, грабна белия плик, в който бе сложила заветното хапче, наля вода в чашата.
— Момчета, извинете, да прекъснем за минутка, може ли? Ще се обадя на Чернишов.
След няколко минути тя си бе записала телефонния номер на ветеринар, който правел домашни посещения, и звънна на Алексей. Никой не вдигна — сигурно Чистяков обикаляше съседите да търси левомицетин.
— Между другото, за болестите — обади се Миша Доценко. — Може и нашият Фен да е получил стомашно разстройство? Не работи нощна смяна, има възможности да научава местата и часовете, когато групата свири, от никого не се крие и момичето Женя не е сгрешило. Просто има най-обикновена диария.
— Аха, или пристъп на мигрена като Аска — отново ехидно се изкиска Коротков. — Нашият убиец е нежно цвете от дъхавите прерии.
— Защо пък? Като е убиец, да не би да не е човек? — възмути се Миша. — Не яде, не пие, не ходи до тоалетна, не боледува? Ами че той е човек като нас. И може да се натрови с недоброкачествена храна.