Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Той му обясни накратко и Цезар застина.
— Ликтор Фабий! — обърна се към началника на шестимата ликтори, които чак се бяха затичали, да не би да ги застигне гневът му.
Ликторите се заковаха и изслушаха заповедта.
Без да чака, Цезар се озова пред трибунала на Новий Нигер, отпъди зяпачите пред себе си, премина като хала през съдебните заседатели и буквално се надвеси над Луций Ветий, който стискаше някакво писмо в ръката си.
— Ликтори, арестувайте този човек!
Луций Ветий беше обграден и в следващия миг вече го водеха заедно със скъпоценното писмо към съда на градския претор.
Новий Нигер скочи и събори стола си от слонова кост.
— Какво означава това?
— ТИ ЗА КАКЪВ СЕ МИСЛИШ? — изрева насреща му Цезар.
Всички инстинктивно се отдръпнаха встрани, съдебните заседатели уплашено потръпнаха.
— За какъв се мислиш? — повтори Цезар, така че целият площад да го чуе. — Как смееш ти, магистрат с ранг на едил, да приемаш в съда си показания, уличаващи по-висш държавен служител? При това показания от устата на платен информатор? За какъв се мислиш? Ако сам не знаеш какъв си, Новий, нека аз ти обясня. Ти си един неграмотен юрист, който дори не познава законите. Ти имаш право да ръководиш този съд, колкото това право го има и последната римска уличница. Не разбираш ли, че в римската история не се е чувало нисшестоящ магистрат да действа в съда против висшестоящия? Само глупавите приказки, които си наговорил пред този Ветий, заслужават наказание: това, че ти, един бивш едил, си в правото си да повдигнеш обвинение срещу мен, действащия градски претор, в собствения си съд! Смели думи, Новий, само дето не отговарят на истината. Ако имаш повод да вярваш, че висшестоящ магистрат е замесен в престъпно деяние, което се налага да бъде разгледано в твоя съд, то твое задължение е веднага да разпуснеш съда и да прехвърлиш цялото дело на магистрати, равни по ранг на заподозрения. И тъй като аз съм градски претор, налага се да се обърнеш към консула, който държи фасциите. Този месец това е Луций Лициний Мурена, но точно този ден функциите му се изпълняват от Децим Юний Силан.
Жадната за сензации тълпа попиваше всяка дума, докато Новий Нигер стоеше пребледнял като платно, не можеше да повярва на ушите си, а мечтите му някой ден да стане консул отлетяха.
— Длъжен беше да прехвърлиш делото на висшестоящите инстанции, Новий, как си посмял да продължиш разглеждането на делото в този съд! Как си посмял да приемаш показания, уличаващи висшестоящ магистрат в престъпления! Ти си си позволявал да обсъждаш моята личност пред това събрание, без изобщо да имаш законното право на това! Чуваш ли ме? Ти нямаш законно право на това. Що за прецедент се опитваш да създадеш! Нима това трябва да очакват всички бъдещи римски управници от своите нисшестоящи?
Новий Нигер вдигна ръка в умолителен жест и се опита да се защити.
— Мълчи, глупако! — изкрещя му Цезар. — Луций Новий Нигер, за да напомня на теб и на всеки друг истинското място на нисшите магистрати в римския обществен живот, аз, Гай Юлий Цезар, градски претор, те осъждам на осем дни тъмничен затвор в Лаутумиите. Времето е достатъчно дълго, за да преосмислиш мястото си в обществото. Както и да се сетиш за начин да убедиш римския Сенат, че и за в бъдеще би следвало да изпълняваш функциите на председател на съда, който ти е бил поверен. Няма да напускаш килията по никакъв повод. Няма да получаваше храна отвън, няма да имаш право да се виждаш с близките си. Няма да имаш право на материали за писане. И макар да съм сигурен, че в Лаутумиите няма дори врати, ти ще се постараеш да не нарушиш моите заповеди. Във времето, когато ликторите не те пазят, ти ще стоиш под наблюдението на целия римски народ. — Цезар рязко кимна на съдебните ликтори. — Отведете началника си в Лаутумиите и го настанете във възможно най-неудобната килия. Ще го пазите, докато пратя ликтори да ви сменят. Затворникът да стои на хляб и вода, без светлина за през нощта.
Без да удостои осъдения дори с поглед, той се запъти към трибунала на градския претор, където Луций Ветий вече чакаше, заобиколен от двама ликтори. Цезар и останалите четирима ликтори се качиха на дървената площадка, последвани от публиката в съда на Новий Нигер, съдебните заседатели, писарите и обвиняемите. Доста забавна ситуация! Но какво ли можеше Цезар да стори на Луций Ветий, освен да го настани в някоя килия, съседна на Новиевата?
— Ликторе — обърна се Цезар към Фабий, — развържи пръчките си.