Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Жените на Цезар (Част II: Весталките)
Жените на Цезар (Част II: Весталките) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Жените на Цезар (Част II: Весталките)

Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:

Помпей е далеч на изток и оставя Рим в ръцете на консерваторите начело с Катул и амбициозния, неотстъпчив, но ограничен Катон. Ала техният най-заклет съперник Гай Юлий Цезар се превръща в непоколебима опора за реформаторите заради големия си авторитет. Преследван от омразата на политическите си врагове, засенчен от злокобния призрак на конспиратора Катилина, Цезар се опира на неочаквани съюзници: непроницаемия Марк Крас, любовницата си Сервилия, самонадеяните авантюристи Публий Клодий и Марк Антоний. Избран от народа за върховен жрец, той получава подкрепата на шестте весталки — обреклите се на целомъдрие жрици, от които зависи благополучието на Рим. Влюбени в своя покровител, те стават част от многобройното му семейство, в което по ирония на съдбата всички освен Цезар се оказват жени.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 134
Перейти на страницу:

За своя изненада Клодий установи, че това, което Ветий е говорил на Форума, странно съвпада с изказването на Квинт Курий пред Сената.

— Уверявам те, че съм го чул от самия Катилина! — кълнеше се Курий пред Катон. — Гай Цезар е бил централната фигура в целия заговор. Именно той е бил движещата сила!

Цезар, който седеше на подиума за действащите магистрати, на една-две крачки зад Силан, се надигна на крака.

— Лъжеш, Курий — възрази той най-спокойно. — Всички знаем, че сред почитаемите членове на тази свята институция се намират не един и двама, които държат аз да бъда пропъден за вечни времена от нея. Но, назначени отци, нека ви уверя, че аз никога не съм бил и не съм искал да бъда част от подобна жалка конспирация с неясни цели и съмнителни участници! Който е склонен да вярва на лъжите на този жалък глупак, е още по-голям глупак! Аз, Гай Юлий Цезар, никога няма да падна дотам, че да кроя заговори с алкохолици и долни клюкари. Аз, който цял живот съм се отнасял най-сериозно с обществените си задължения и политическото си достойнство, никога няма да заговорнича с отрепки като Курий. Аз, върховният понтифекс, ще се съглася управлението на Рим да бъде предадено на Катилина? Аз, един Юлий, наследник на самите основатели на Рим, ще допусна градът да бъде оглавен от червеи като Курий и леки жени като Фулвия Нобилиор?

Думите удряха сякаш с камшик по пода на залата и никой не смееше да се обади.

— Аз отдавна съм свикнал с мисълта, че политиката представлява едно безкрайно хвърляне на кал по противника — продължи да нарежда със своя спокоен, но болезнено назидателен тон Цезар. — Но не си мислете, че ще стоя със скръстени ръце, когато някои плащат на несретници като Курий, за да опетнят моето име с една жалка афера, в която и насила не биха могли да ме вкарат! Защото на този човек със сигурност се плаща да лъже! И когато науча кой точно му плаща, сенатори, ще го накарам скъпо да си плати и на мен! Вижте се, наредили сте се като кокошки в курник и жадно слушате какво ще ви изкукурига петелът, сиреч клеветникът, който уж ви обяснява тайните на една грозна конспирация. Но не осъзнавате, че всъщност други кокошки, по-наперени от останалите, просто са си наумили да съсипят мен и доброто ми име! Наумили си да ме лишат от достойнството ми! — Цезар направи малка пауза и подчерта: — Без своето достойнство аз съм за никъде. Ето защо ви се заричам най-тържествено: не се опитвайте да петните името ми и да ме лишавате от достойнството ми! За да го защитя, аз бих преобърнал тази зала нагоре с краката! За да се защитя, бих качил планината Пелион върху Оса и бих откраднал гръмотевиците на Зевс, за да ви изпепеля до един! Не ме предизвиквайте, назначени отци, защото аз не съм Катилина! Ако аз наистина бях заговорничил против вас, отдавна да съм ви погребал!

Цезар се обърна към Цицерон:

— Марк Тулий Цицерон, за последен път те питам: аз оказах ли ти съдействие при разкриването на заговора?

Цицерон тежко преглътна; никой в залата не смееше да се обади. Никой досега не беше слушал подобно изказване, затова и никой не искаше да привлече вниманието на Цезар върху себе си. Дори Катон.

— Да, Гай Юлий, оказа ми съдействие — призна Цицерон.

— Тогава — продължи Цезар с не чак толкова смразяващ глас, — искам от Сената да откаже на Квинт Курий каквато и да е парична награда. Квинт Курий лъже, той не заслужава доверие, не заслужава и награда.

Сенаторите до такава степен се бяха наплашили, че всички единодушно гласуваха Квинт Курий да не получи и една сестерция от обещаната награда.

Едва сега Клодий се осмели да се покаже на останалите.

— Благородни отци — обяви той на всеослушание, — моля вашето извинение, задето така нахълтвам, но се налага да повикам благородния Гай Юлий да ме придружи до съда на Луций Новий Нигер веднага щом е в състояние да го стори.

Цезар се канеше да седне, но вместо това се извърна към онемелия Силан:

— Консуле, изглежда, че ме викат другаде, подозирам, по подобен въпрос. Затова ви призовавам да запомните словата ми. Запомнете всяка моя дума! А сега бъдете така добри да ме извините.

— Свободен си — прошепна Силан. — Всички сте свободни.

Веднага щом Цезар и Клодий излязоха през широко отворената врата, всички останали хукнаха подире им.

— Това — задъхваше се от вълнение Клодий — беше най-страхотната закана, която някога съм чувал!

— Стига си дърдорил глупости, Клодий, ами ми кажи какво се е случило в съда на Новий — подкани го Цезар.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)