Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Цезар пак ни изигра — съобщи Сципион. — Отпрати хората по къщите им и Силан го върна на длъжност. Няма да има процес в съда на Бибул.
Катон изкрещя от мъка и сенаторите, които още бяха наблизо, стреснато се огледаха. Той отиде до една от близките колони и започна да я удря с пестници, докато двамата му съмишленици не го издърпаха насила.
— Няма да се откажа, няма да се откажа, няма да се откажа — зарече се Катон, докато го водеха нагоре по Клив Палатин и минаваха през покритата с мъх Порта Мугония. — Ако трябва, ще умра, но ще го съсипя!
— Той е като птицата феникс — отсъди Ахенобарб, — колкото пъти подпалим погребалната му клада, той пак възкръсва от пепелта.
— Един ден няма да успее да възкръсне. И аз като Катон няма да се уморя, докато не унищожа кариерата му — закле се Бибул.
— Знаеш ли — рече замислено Метел Сципион, докато наблюдаваше подутата ръка на Катон и разраненото му лице, — ти май вече носиш повече белези от борбата си срещу Цезар, отколкото от войната срещу Спартак.
— А ти, Сципионе — ядосано му отвърна Гай Пизон, — май плачеш за бой!
Януари почти беше отминал, когато най-после дойдоха новини от север. Още в началото на декември Катилина бил поел на поход през Апенините, но установил, че Метел Целер и Марций Рекс са пресекли пътя му към Адриатическо море. Нямаше как да избяга от Италия, налагаше се да влезе в бой с врага… Или да се предаде. Последният избор беше немислим, затова Катилина заложи всичко на едно-единствено генерално сражение в тясна долина недалеч от града Пистория. Не беше обаче Гай Антоний Хибрида, който излезе да премери сили с него: честта се падна на опитния боец Марк Петрей. Хибрида просто се сети колко много го боли кракът и се прибра в палатката на главнокомандващия. Войската на Катилина отчаяно се съпротивляваше, над три хиляди души предпочетоха смъртта пред позора. Както стори и самият Катилина, който загина прегърнал сребърния орел, принадлежал навремето на Гай-Мариевите легиони. Хората разправяха, че когато след сражението открили трупа му на бойното поле, той бил все така надменно усмихнат, както по времето, когато се разправяше с Катул или Цицерон в Сената.
Повече оправдания за извънредното положение нямаше: Сенатус Консултум Ултимум най-сетне беше премахнат. Дори Цицерон не събра достатъчно смелост да настоява указът да остане в сила, докато бъдат заловени и наказани и последните заговорници. Някои от преторите бяха изпратени да се справят с последните огнища на съпротива, включително Бибул, на когото се падна областта на пелигните в планинските части на Самний, и Квинт Цицерон, който се озова между чукарите на Брутий.
През февруари започнаха и съдебните процеси. Този път не се очакваха екзекуции, нито щяха да се пращат виновниците в далечно изгнание; сенатът имаше намерение да действа по различен начин и за целта сформира специален съд.
Бившият едил Луций Новий Нигер беше назначен за председател на специалния съд — не за друго, а защото нямаше желаещи за поста; преторите, които се намираха в града, с радост се позоваха на тежките си задължения, включително Цезар и Филип. Това, че Новий Нигер сам настояваше да бъде посочен за съдия, отговаряше и на обстоятелствата, и на неговата природа. Новий Нигер беше едно раздразнително човече с амбиции, далеч надхвърлящи способностите му, затова си рече, че службата със сигурност ще му отвори пътя към консулската длъжност. Когато издаде своите предварителни разпоредби, те бяха твърде обещаващи: нямало да остане гражданин, заподозрян, но неразследван, нямало да има протекции за никого, никой да не се надявал да откупи вината си с пари, съдебните заседатели щели да бъдат чисти и неопетнени. Едва последният му акт събуди подозрения, при това сериозни: Новий Нигер обеща да заплати два таланта злато на всеки информатор, чиито свидетелства доведат до доказването на нечия вина — парите естествено щели да дойдат от заплатената от осъдения глоба и от конфискуваното му имущество. Лошото бе, че за повечето римски граждани това силно напомняше проскрибциите на покойния Сула. Затова, когато председателят на новосформирания съд, отвори врати за тъжители и свидетели, той вече си беше създал лоша репутация сред посетителите на Форума.
Първи се явиха на съд петима души, за които се знаеше, че ще бъдат признати за виновни: братята Сула, Марк Порций Лека и двамата евентуални убийци на Цицерон — Гай Корнелий и Луций Варгунтей. За да подпомогне съда, сенатът проведе специално заседание с участието на Квинт Курий, тайния агент на Цицерон, като кръстосаният разпит, на който Курий беше подложен, трябваше да съвпадне по време с процеса при Новий Нигер. Естествено Новий Нигер привлече далеч по-голям интерес и за целта подреди трибунала си в най-просторната част на Форума.