Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Някой си Луций Ветий се яви като пръв… и последен информатор. Той беше скромен конник, принадлежащ към по-нисшите кръгове на съсловието, но беше убеден, че разполага с предостатъчно сведения, за да си спечели обещаните петдесет хиляди сестерции. При своите показания пред съда Ветий призна, че в ранните етапи на заговора той самият се изкушавал да се присъедини към него, но: „Аз все пак знаех къде ме водят най-важните ми задължения — въздъхна сърцераздирателно той. — Аз съм римлянин и не бих могъл да сторя зло на Рим. Рим означава твърде много за мен.“
След като продължи известно време в същия дух, Ветий изброи имената на хора, за които се кълнеше, че били замесени в заговора.
Новий Нигер на свой ред въздъхна:
— Луций Ветий, нито едно от тези имена не ми вдъхва доверие! По всичко изглежда, че моят съд разполага с твърде недостатъчни улики, за да повдигне обвинение. Няма ли човек, срещу когото би могъл да извадиш конкретни доказателства? Нещо като писмо или показания на други свидетели?
— Ами… — Ветий сякаш се Канеше да каже нещо, но изведнъж сякаш се сепна и поклати глава. — Не, никой!
— Хайде, хайде, намираш се под пълната закрила на моя съд — увери го Новий Нигер, който сякаш надушваше следата на изменниците. — Нищо лошо няма да ти се случи, Луций Ветий, имаш думата ми! Ако разполагаш с конкретни доказателства, си длъжен да ги споделиш с мен!
— Става дума за много важен човек — промълви Ветий.
— За моя съд няма важни и маловажни хора.
— Ами…
— Луций Ветий, кажи каквото знаеш!
— Държа при себе си едно писмо.
— От кого?
— От Гай Цезар.
Заседателите наостриха слух, страничните наблюдатели се разшумяха.
— От Гай Цезар добре, но до кого?
— До Катилина. Написано е с почерка на Гай Цезар.
В този миг малка групичка клиенти на Катул шумно се зарадваха, но останалите веднага ги заглушиха с псувни и освирквания. Мина известно време, преди ликторите да успеят да внесат ред и да позволят на Новий Нигер да продължи с разпита.
— Защо досега не си споменал нищо, Луций Ветий?
— Защото се страхувам, ето защо! — тросна се информаторът. — Не ми се ще да ме изкарат отговорен, задето такава важна клечка като Гай Цезар е била обвинена.
— В този съд, Луций Ветий, аз съм важната клечка, а не Гай Цезар — обясни му Новий Нигер. А ти вече обвини Гай Цезар. Не те грози никаква опасност. Ако обичаш, продължавай нататък.
— С какво да продължавам? — учуди се Ветий. — Нали казах, че разполагам с писмо.
— Тогава си длъжен да го представиш пред съда.
— Той ще каже, че е подправено.
— Само съдът може да определи дали е подправено. Покажи го.
— Ами…
Всички, които се намираха по това време на Форума, бързаха да се наредят край трибунала на Новий Нигер. Вече целият площад знаеше, че Цезар отново е в беда.
— Луций Ветий, заповядвам ти да покажеш писмото! — не се стърпя и изкрещя Новий Нигер. След това добави нещо изключително глупаво: — Да не би да мислиш, че хора като Гай Цезар не подлежат на отговорност пред този съд само защото имат потекло от хиляда години и множество клиенти? Е, не е така! Ако Гай Цезар е писал собственоръчно на Катилина, то ще бъде съден в този съд и ще получи заслужената си присъда!
— Тогава да отида до вкъщи да взема писмото — заключи Луций Ветий.
Докато Ветий бързаше да донесе писмото, Новий Нигер обяви почивка. От множеството зрители онези, които не бяха твърде заети с обсъждане на случилото се (да се следят перипетиите около политическата кариера на Цезар се бе превърнало в най-голямо удоволствие за любителите на политиката), се пръснаха из околните улици да си купят нещо за хапване и пийване, докато заседателите разчитаха за целта на прислужниците си и мързеливо се изтягаха на столовете си. Новий Нигер отиде да се поразговори с председателя на съдебното жури, предоволен от себе си, задето се сети да обяви парична награда.
Публий Клодий обаче си намери по-сериозна работа. Той се понесе към Курия Хостилия, където заседаваше сенатът, и с няколко мили думи успя да влезе вътре: не беше чак толкова трудно за човек, от когото се очаква по принцип следващата година да надене сенаторска тога.