Жените на Цезар (Част II: Весталките)

— Слушам те.

— Мисля, че ги накара да отстъпят — каза Сервилия, но добави: — Поне на първо време.

— Точно така: на първо време. Те никога няма да се откажат окончателно.

— Ще се откажат, ако и ти зачетеш тяхното достойнство.

— Защо да го правя? Те дори не могат да проумеят смисъла на тази дума. Ако искат да запазят достойнството си, нека стоят по-далеч от мен. — Цезар изсумтя в знак на презрение и досада. — Всичко е свързано. Колкото повече остарявам, толкова по-бързо трябва да действам. Освен това вече по-трудно сдържам нервите си.

— Досещам се. Не можеш ли да се овладееш?

— Не съм сигурен, че искам да се владея. Майка ми винаги е твърдяла, че това е най-голямата ми слабост. Тя винаги е била безжалостен критик и привърженик на строгата дисциплина. Преди да замина на изток, се залъгвах, че съм надвил своите слабости, но тогава още не познавах Бибул и Катон. Истината е, че с Бибул се засякох още в Азия, но докато беше сам, лесно го поставях на мястото му. Откакто действа заедно с Катон, е станал хиляда пъти по-нетърпим.

— Катон заслужава да го убият.

— И да остана без противници? Скъпа моя Сервилия, аз не желая смъртта нито на Катон, нито на Бибул! Колкото повече противници има човек, толкова по-добре се научава как да разрешава проблемите. На мен ми харесва да имам противници. Не, това, което ме тревожи, е залегнало в мен самия. Тревожа се от избухливия си характер.

— Аз пък си мисля — погали го Сервилия по крака, — че твоят характер е особен, Цезаре. Повечето мъже се оставят яростта да ги заслепява, докато в подобни ситуации ти мислиш дори по-трезво от обикновено. Това е една от причините да те обичам. И аз съм същата.

— Глупости — възрази той. — Ти си хладнокръвна жена, Сервилия, но се отдаваш на силни чувства. Мислиш, че разсъждаваш трезво, когато те предизвикат, но в действителност се подчиняваш на чувствата си. Някой ден ще се опиташ да постигнеш една или друга цел, но когато я постигнеш, ще разбереш всички ужасни последици. Трябва да се стремиш само към това, което е наистина необходимо, и да не продължаваш нито стъпка нататък. Накарай целия свят да трепери от страх пред теб, а след това покажи, че си справедлива и милостива. На враговете ти винаги ще им е трудно да постъпят по същия начин.

— Ще ми се ти да беше бащата на Брут.

— Ако аз бяха баща на Брут, той нямаше да е Брут.

— Точно това имам предвид.

— Остави го на мира, Сервилия. Дай му повече свобода. Щом се появиш, той започва да трепери като заек, а иначе не е слабохарактерен. Е, не бих казал, че има лъвско сърце, но може би е като вълк или лисица. Защо гледаш на него като на заек?

— Юлия вече е на четиринайсет — опита се да смени темата Сервилия.

— Да. Трябва да пратя на Брут благодарности за хубавия подарък. Тя много го хареса.

Любовницата му се надигна от изненада.