Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Ще повикам милицията — предложи Силан.
— О, това са глупости, Силане! Доброволците от милицията в момента са там долу, между зидарите и дърводелците!
— Тогава какво да правим? Да повикаме армията от Етрурия?
— Е, така ще сме сигурни, че и Катилина ще дойде!
— Какво можем да направим?
— Да се приберем по домовете и да залостим вратите — обърна им гръб Филип. — Поне това е, което аз ще направя.
Но преди другите да са намерили сили да го последват, от площада се разнесе мощен рев; юмруците бяха прибрани, а погледите се обърнаха на другата страна.
— Погледнете! — възкликна Мурена. — Това е Цезар!
Тълпата се разделяше на две, за да оформи пътека пред входа на Държавния дом. Отвътре се показа Цезар, облечен в обикновена бяла тога, и се насочи към рострата. Той сякаш не чуваше оглушителните овации, а когато се качи на трибуната, нито с дума, нито с жест не подсказа, че поощрява изблиците на тълпата.
Когато Цезар заговори, шумът почти веднага утихна, но така или иначе разстоянието беше голямо и Силан и останалите не можеха да го чуят. На хълма се бяха събрали двайсет действащи магистрати и поне стотина сенатори. Цезар говори може би час и колкото повече приказваше, толкова повече тълпата се успокояваше. Когато най-накрая махна с ръка в знак хората да се разотидат, на лицето му грееше такава ослепителна усмивка, че се забелязваше дори от Палатина. Насъбралите се на върха на весталските стълби наблюдаваха с нямо облекчение как огромната тълпа се разотива, как потоци от народ изпълват Аргилета, района около пазарите, Вия Сакра: към Велия и кварталите нататък.
— В качеството си на принцепс сенатус — отбеляза мрачно Мамерк Лепид — свиквам Сената незабавно на заседание в храма на Юпитер Статор. Доста подходящо място, като се има предвид, че току-що Цезар предотврати открит бунт. Заседанието започва веднага! — нареди той на колегите си и се нахвърли върху Силан: — Консуле, след като ти лиши Гай Цезар от власт, редно е пак ти да пратиш ликторите си да го повикат.
Когато Цезар се яви в храма на Юпитер Статор, Гай Октавий и Луций Цезар шумно го аплодираха; един по един и другите сенатори ги подкрепиха, докато накрая дори Бибул и Ахенобарб трябваше да се присъединят към тях. Катон отсъстваше от заседанието.
Силан се изправи от стола си.
— Гай Юлий Цезар, от името на Сената искам да ти поднеса благодарности, задето предотврати доста опасно развитие на нещата. Ти подходи напълно коректно към своите задължения на гражданин и заслужаваш похвала.
— Ама че скучна персона си, Силане! — прекъсна го Гай Октавий. — Най-добре питай човека какво направи и как точно, защото всички умираме от любопитство!
— Сенатът иска да знае какво каза на насъбралия се народ, Гай Цезар.
Цезар, който беше все така облечен в обикновена бяла тога, вдигна рамене.
— Просто им казах да си вървят по домовете и да си гледат работата. Да не би да искат да ги обвинят в измяна? В липса на контрол? За какви се вземат, та се събират в такова заплашително множество само защото един претор бил наказан за провинения? Казах на народа, че Рим се управлява добре и че всичко ще се нареди, както те го искат, ако проявят нужното търпение.
— Това последното си е чиста заплаха! — прошепна Бибул на Ахенобарб.
— Гай Юлий Цезар — съобщи официално Силан, — можеш да сложиш отново сенаторската си тога и да възобновиш дейността си на градски претор. На Сената е ясно, че си действал изключително според закона, че си го сторил и преди два дни, по време на заседанието на народното събрание, когато предвидливо си разпоредил свикването на милицията. Съдебно дело заради събитията от онзи ден няма да се провежда.
Не се намери глас, който да възрази срещу последното решение.
— Какво ви казвах? — говореше Метел Сципион на Бибул, щом заседанието беше разпуснато. — Пак ни надхитри! Единственото, което сторихме, бе да похарчим луди пари заради тия бивши гладиатори!
Изведнъж дотича Катон, чийто външен вид не подсказваше нищо добро.
— Какво има? Какво се е случило?
— Какво се е случило с теб? — заинтересува се Метел Сципион.
— Бях зле — лаконично отговори той, но за приятелите му това означаваше, че е прекарал дълга нощ в компанията на Атенодор Кордилион и каната с вино.