Жените на Цезар (Част II: Весталките)

Придружен от Бургунд, няколко способни слуги и писари, Фабий и останалите дванайсет ликтори, облечени в моравочервени туники и носещи брадви между сноповете пръчки, а също и принц Масинта, скрит в една носилка, Гай Юлий Цезар отплава от пристанището в Остия на отделен кораб, който да побере багажа, мулетата и конете, които трябваше да пренесат конвоя, щом пристигне на испанска земя. Този път Цезар нямаше да срещне пирати. Помпей Велики беше разчистил моретата.

Помпей Велики… Цезар се облегна на преградата над кърмата, между двете големи кормилни гребла, и се загледа в отдалечаващия се италийски бряг. Душата му се опиваше от простора, а мисълта му загърбваше родината и нейните хора. Помпей Велики. Времето, което Цезар прекара при него, се оказа много полезно; с годините Цезар все повече харесваше своя съперник, нямаше и съмнение. А може би с годините Помпей бе помъдрял?

Не, Цезар не биваше да го критикува. Колкото и тежко да му бе да гледа как Помпей покорява света, истината бе, че той наистина покори света. Трябваше да отдаде на човека дължимото, да признае, че може би и сам е помъдрял. Но лошото на помъдряването бе, че с него отминаваха годините. Затова и толкова малко хора са способни да помъдреят. Корените им стигат до първия слой скали и там си остават. „Под мен обаче няма скали, които да не мога да изместя встрани, над мен пък се разтваря самият безкрай. Дългото чакане свърши. Най-после заминавам да командвам своя армия. Ще поема в ръцете си една жива машина, която ако е правилно направлявана — а тя ще е правилно направлявана, — нищо не би могло да спре или повреди. Откакто бях момче и слушах очарован приказките на стария военен гений Марий, съм мечтал само за едно: някой ден да поема командването на самостоятелна армия. Но до този миг не съм съзнавал с каква страст съм се стремил към тази детска мечта.