Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Този късмет може би включва и Сервилия?
— Изненадах ли те?
— Ти ми беше намекнал нещо в този смисъл. Играеш си с огъня.
— Ех, Красе, тя е чудесна в леглото!
— Пфу! — изсумтя Крас и изгледа Цезар отвисоко. — То какво ли друго да очакваме от човек, който публично разговаря с бойния си таран. Но като се замисля, ще можеш да си разиграваш тарана на спокойствие идните няколко месеца. Бибул, Катон, Гай Пизон и Катул ще си ближат още дълго време раните.
— Това го каза и Сервилия.
Публий Ватиний беше марс от Алба Фуценция. Дядо му беше скромен човек и бе направил мъдрия избор да напусне земите на марсите още преди да избухне Съюзническата война. Това означаваше, че синът му, тогава младеж, не беше принуден да вдигне оръжие срещу римляните, а след края на войната можеше да подаде молба при чуждестранния претор за получаване на римско гражданство. Дядото почина, а синът му се прибра в Алба Фуценция, където трудно можеше да се радва на големи плодове от своето гражданство. Тогава обаче на власт дойде диктаторът Сула, който щедро размести гражданите от италийски произход из трийсет и петте римски триби и така им осигури реални граждански права. Ватиний Старши беше вписан в триба Сергия, една от най-древните.
Семейните дела процъфтяха. Това, което навремето беше скромна търговийка, се разрасна в едро земевладение, защото земите на Карсите около Фуцинското езеро бяха плодородни, а Рим беше достъпен заради Валериевия път и осигуряваше добър пазар за плодовете, зеленчуците и агнетата, които Ватиниите отглеждаха в имението си. Най-после Ватиний Старши се залови с лозарство и пое оправдания риск да вложи сериозни пари в закупуването и разсаждането на качествени сортове бяло грозде. Докато Публий Ватиний Младши навърши двайсет години, земите на баща му струваха милиони сестерции, а семейният поминък се ограничаваше единствено в производството на превъзходно бяло вино.
Публий Ватиний беше единствено дете, при това Фортуна никак не го жалеше. Като дете бе станал жертва на така наречената лятна болест, от която мускулите на прасците му буквално се стопиха и той можеше да върви единствено с прибрани колене. После пък се появиха отоци по врата му, които често се възпаляваха, пукаха и оставяха жестоки белези. Публий Ватиний не беше радост за окото. Но това, което му беше отнето като физика, му беше възвърнато двойно като душа и интелект. Ватиний беше жизнерадостен, весел и добродушен — човек, за когото отрицателните емоции са почти непознати. Умът му пък беше толкова остър, че от малък усети предимството от болестта си и вместо да крие своите физически недъзи, открито ги показваше и сам даваше тон на околните да му се присмиват заради тях.
Понеже Ватиний Старши се беше оженил сравнително рано, младият Публий Ватиний нямаше какво толкова да търси у дома, освен това недъзите му не му позволяваха волен живот сред природата. Баща му привлече по-далечните си роднини към лозарството и финансовите дела, а сина си прати в Рим със задачата да се сдобие с благородно име.
Политическите размирици и масовите размествания на обществените пластове, които последваха Съюзническата война, създадоха обстоятелства, които доведоха новозабогателите фамилии — а такива имаше немалко — до положение на клиенти без патрон. Макар че всеки предприемчив сенатор или състоятелен конник си търсеше нови клиенти, мнозина перспективни личности оставаха незабелязани. Това се случи и със семейството на Ватиниите. И така нещата продължиха до деня, в който Публий Ватиний, двайсет и пет годишен, се озова в Рим. След като си намери подходящо жилище на Палатинския хълм, той се огледа най-напред за подходящ патрон. Изборът му падна на Цезар, което само по себе си е показателно за качествата и склонностите му. На теория най-старшият представител на клана беше Луций Цезар, но Публий Ватиний отиде при братовчед му Гай: непогрешимият му нюх подсказваше, че именно Гай Цезар е човекът с влияние в обществото.
Разбира се, Гай Цезар много бе харесал новия си познат и незабавно го привлече към кръга на най-ценните си клиенти. Това означаваше, че кариерата на Ватиний на Форума щеше да се развие по възможно най-благоприятен начин. Освен това Цезар побърза да намери съпруга на Публий Ватиний, защото както самият Ватиний обясняваше, краката му можело и да не го държат добре, но на онова, дето висяло помежду им, нищо му нямало.
Изборът на Цезар падна върху най-голямото дете на братовчедка му Юлия Антония — нейната единствена дъщеря, Антония Кретика. Невестата нямаше никаква зестра, но пък принадлежеше към знатните римски фамилии и можеше да осигури на съпруга си публична кариера и достъп до висшата аристокрация. За нещастие Антония Кретика не привличаше мъжете с физика и с интелект; майка й сякаш изобщо бе забравила за нея, до такава степен беше обсебена от тримата си синове, а няма да е чудно, ако и размерите на Антония притесняваха родителите й. Тя беше метър и осемдесет висока, а раменете й бяха широки като на братята й. И ако природата я беше надарила с огромен гръден кош, бе забравила да й даде и гърди. Както у братята й, така и при Антония носът и брадичката упорито се опитваха да се срещнат, а вратът й беше като на гладиатор.