Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Дори срещу осите? Срещу завоевателите на Тарк? — изтъкна Стенуолд.
Паропс го изгледа раздразнено.
— Не ме подценявай, майстор Трудан. Не се опитвай да ме водиш за носа. Знам, че в Колегиум всички си живеете в мир и сговор, но ние сме мравкородни. При нас хората се делят на „ние“ и „те“, а сарнианците са „те“ много по-отдавна от осите. Твоят богомолкороден приятел ще вдигне ли оръжие в защита на паешки град?
— Да — каза Стенуолд и сам се изненада от отговора си. — Да, мисля, че ще го направи, ако го помоля. Но ще го направи само защото цени високо приятелството ни, а после ще ми го натяква, докато съм жив. Ти обаче ме познаваш отскоро и носиш отговорност най-вече за своите хора. Значи отговорът ти е „не“, така ли?
— Отговорът ми е, че ще трябва да попитам. Ние не сме чак толкова закостенели, колкото си мислите вие, чужденците. Вие виждате само реда и подчинението, но не и дискусиите, които ги предхождат. Ще поставя въпроса на моите войници, щом искаш. Значи смяташ, че ще се стигне дотам?
— Сега Сарн е на предната линия — каза Стенуолд. — Войната ще застигне най-напред него.
— И ако Сарн падне… ще дойде ред на Колегиум, на Древната съобщност, на Век… и така чак до западния бряг — каза Паропс. — Затова сме тук и затова ти водиш дипломатическата си битка. Разбирам го отлично, майстор Трудан, и ти обещавам, че ще разясня всичко това на офицерите си, а те ще имат грижата да го предадат на своите войници.
В този момент Спера и Ариана се върнаха. Изглеждаха уморени. Почти целия предобед бяха прекарали в града, Спера — в Царския двор, Ариана — по улиците на лов за слухове.
— Уведомиха ме, че царицата ще те повика на нова аудиенция — каза мухородната на Стенуолд. — И че ще поиска да занесеш щраколъка.
Стенуолд усети как коленете му омекват. Стоял бе прав, защото така повеляваше колегиумската традиция за водене на дебати, а разговорът му с Паропс беше неофициален само на пръв поглед. Сега се отпусна безсилно на един стол.
— Е, изглежда, стигнахме до повратната точка — въздъхна той.
— И на мене така ми се чини — изсумтя Спера. — И не бяха твърде любезни, да ти кажа. Май започват да губят търпение покрай всичките тия приказки.
— И не са единствените — каза Стенуолд, но думите му прозвучаха кухо. Истината беше, че би продължил да протака и занапред, с надеждата, че ще се случи нещо, което да го извади от патовата ситуация. — Досещам се какво е намислила. Да се яви на следващото заседание с щраколъка в ръце и да заяви на всеослушание, че Сарн вече притежава оръжието, все едно сме се споразумели зад гърба на другите. Стигне ли се дотам, поне половината от потенциалните ни съюзници ще напуснат преговорите.
Паропс вдигна рамене.
— На нейно място и аз бих направил същото. Щраколъкът е инструмент, с който да защити своя град и да отблъсне врага.
— А след войната същият този щраколък ще се превърне в инструмент, с който да нападне враговете си в Равнините. Или поне така си мислят всички — каза Стенуолд. — Всички си мислят, че могат ей така да спрат историята… — Въздъхна отчаяно. — Истината е, че и да спечелим, и да загубим, проклетото нещо вече е факт. Конструирано е, има го и светът вече е различен. Промяната е налице и не е за добро. Но нека си признаем — веднага щом осите загубят първата си битка или някой отмъкне дори само един щраколък, няма да мине много време и всички ще започнат да го произвеждат.
— Всички Умели — изтъкна Ариана. — Не и останалите.
— Мислех, че твоите сънародници наемат на работа… хора, които да вършат тези неща вместо вас — каза Паропс.
— А молецородните? А богомолките? Те вече петстотин години се мъчат да удържат хода на времето — каза тя. — Представете си те какво мислят за щраколъка.
— Това ли се чува в чуждестранния квартал? — попита Стенуолд.
— Всякакви работи се чуват, Стенуолд, но аз умея да чета между думите. Говори се, че векианците ще нападнат едновременно с осите и че Сарн трябва да довърши Век веднъж и завинаги. Говори се също, че колегиумското Събрание ще клекне пред Империята и ще сключи сделка, като предаде Сарн. Казват, че Древната съобщност ще се опита да върне Лошите стари дни и ако успее, всички ще станат роби на молецородните.
— С други думи, нищо изненадващо.
— Съвсем същите слухове, които пускахме ние, когато…
Ариана не довърши, но Стенуолд разбра какво има предвид. Паропс беше единственият от четиримата, който не знаеше, че до неотдавна Ариана е била агент на Рекеф.