Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Изскочи от кабинката и извика на първия механик, който се изпречи пред погледа й:
— Смени парашутите и пренавий двигателя! Да е готов за излитане! Мърдай бе, човек! Няма време!
Сащисаният техник хукна към леталото, а Таки се срина на колене от изтощение.
Часовник отброяваше времето в главата й. Тиктакаше и нареждаше: „Колко дълго може да издържи Че там?“. Таки упорито вярваше, че момичето е живо. Отказваше дори да помисли, че приятелката й може да е загинала във въздуха, да се е разбила в пламъци на острова или да е прелетяла над него и да е потънала във водите на Езгнано. Но като нищо можеше да е заклещена в смазания фикс и почти със сигурност беше ранена. „Колко дълго, колко?“
— Таки!
Обърна се и видя Далре, водното конче. Изглеждаше много ядосан.
— Къде беше, да се затриеш дано? Търсих те навсякъде.
— Ами да ме беше потърсил тук. Щеше да видиш, че „Еска“ го няма — отвърна троснато тя. — Оттам нататък изводът сам е щял да ти извади очите.
— Домината те вика.
— Ще ида при нея по-късно.
Далре въздъхна и седна на земята, за да говорят лице в лице.
— Слушай, малката, знам, че си й любимка, но това още не значи, че не трябва да скачаш, като ти каже „хоп“. Вика те веднага. Всъщност трябваше да си при нея още преди три часа. Ядосана е и започва да й личи, малката.
Таки го погледна намръщено.
— Сериозно? Толкова ли е зле?
— Даже повече. Стават разни неща.
— Браво бе. Много си изчерпателен. — Таки хвърли измъчен поглед към „Еска“. Щеше да мине известно време, докато механиците сменят парашутите и пренавият двигателя. Трябваше да действа бързо, ама много бързо. Така щеше да каже и на Джениса.
Надигна се с помощта на Далре. Краката й още трепереха от въртенето на педалите.
— Отивам. Няма нужда да ме изпращаш, знам пътя — сопна се тя на водното конче. Той я изгледа многозначително. Явно се съмняваше, че ще може да ходи без чужда помощ.
— Таки!
Таки вдигна поглед и видя чужденеца, Неро, да влиза в хангара. Сърцето й се сви.
— Какво става? — попита той, а после — неизбежно — добави: — Къде е…?
— Ела с мен — прекъсна го тя. — Може да ми потрябва помощта ти.
Така и стана. Всъщност наложи се да виси на ръката му, докато краката й се посъвземат. Междувременно му разказа всичко — за атаката на осите и за случилото се с Че.
— Ти добър летец ли си? — завърши с въпрос.
Неро се замисли и призна:
— Не толкова, че да стигна до онзи остров. Летенето не ми е силната страна.
— А и си ранен.
— Драскотина.
— Извади късмет, че се отърва само с толкова.
— Нали го знаеш онова Изкуство — стария трик, до който нашите хора прибягват в мигове на опасност — каза той. Таки знаеше за какво говори. Още преди убиецът да замахне, Неро бе усетил накъде отиват нещата и че трябва да се дръпне по най-бързия начин. Явно го беше яд на себе си, че е допуснал да го резнат, макар раната да беше повърхностна. — Аз мога да се грижа за себе си. Че, от друга страна…
— Знам и направих всичко по силите си да я опазя — каза тя малко по-разгорещено, отколкото трябваше.
— Не те обвинявам. Ако искаш да дойда с теб…
— С машина поне можеш ли да летиш? — прекъсна го тя. — Ще ми трябва още един пилот. „Бурна“ едва ли може да се поправи, а не искам да тръгна към острова неподготвена. Току-виж осите нападнали отново.
— Мда… осите…
— Какво?
— Домина Джениса ще ти каже.