Кръвта на богомолката

Нищо чудно, че скоро започна да свързва Сарн с всичко най-лошо на този свят. А после Рекеф откри потенциал в него, предложиха му начин да служи на Империята и така да изчисти петното на произхода си. По онова време младият Лирус отчаяно се нуждаеше от такъв шанс.

Оттогава вече седем години живееше в Сарн със задачата да се слее с местното население, да създаде познанства и контакти. Работил беше търпеливо и неуморно, като истинска мравка, но не за Сарн, а за каузата на Рекеф, единствено и изцяло. Той обичаше Рекеф. Не само защото му бяха дали шанс и цел в живота, а защото бяха изобретателни и предприемчиви. Знаеше, че в границите на Империята вътрешната служба на Рекеф вдъхва повече страх, но агентите на външната служба трябваше да са два пъти по-умни, за да пуснат корени и в най-бедната почва.

Срещнал се беше с господарите си извън града, точно според инструкциите в писмото. Размениха няколко думи и той получи един пакет. Веднага щом се върна в двореца, се скри в едно складово помещение, отвори пакета и разгледа съдържанието му. Беше красиво изделие на оръжейното изкуство — тъмна дървесина с меден обков и четири рамене от яка стомана. Двойно натегнат арбалет за многократна стрелба, най-хубавият, който беше виждал — подходящо оръжие за цареубийство. Беше колегиумска направа и това едва ли беше случайно. Значи и убиецът трябваше да е свързан с Колегиум. Лирус знаеше за напрежението, появило се напоследък между Сарн и стария му съюзник, най-подходящата цепнатина, в която да се забие клин.

Знаеше също, че царицата скоро ще повика при себе си дебелака от Колегиум. Тогава щеше да е идеалният момент. Дотогава той щеше да е подготвил всичко.