Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Имаше също тактик от Кес, придружен от шестима военни дипломати, и това далеч надхвърляше надеждите на Стенуолд. Никога досега кесиански емисар не беше стъпвал в Сарн. Десетина скромно облечени мухи бяха дошли от името на Меро и Егел. Приличаха на хора, които не са склонни да спазват дипломатическия етикет, но поне засега се държаха прилично. И нищо чудно — поселищата им бяха право на пътя на крайбрежното имперско настъпление. До тях седеше Паропс като представител на окупирания понастоящем мравешки град Тарк.
Никой не беше дошъл от Фелиал. Нито от Век, но векианците още си ближеха раните. От Хелерон също нямаше никой, макар молецородната да твърдеше, че говорела и от името на сънародниците си в Тарн.
Белокос и белобрад мъж от раса, която Стенуолд се затрудняваше да определи, привлече вниманието му. Мъжът тъкмо заемаше мястото си под озадачените погледи на другите делегати. Стенуолд привика с ръка един сарниански слуга и го попита кой е непознатият.
— Казва се Сфайот — обясни мравкородният след кратко допитване по мисловната мрежа. — Тук е от името на принца ренегат.
— На кой? — А после изведнъж направи връзката. „Салма! Салма е изпратил емисар? Какви ги върши това момче?“ От друга страна, фактът че царицата на Сарн му бе позволила да прати представител, говореше много. Какво точно беше обсъждал Салма с нея?
— Гордееш ли се със себе си? — попита в ухото му лукав глас. Стенуолд се обърна и видя на стола до себе си паякороден в елегантни дрехи, който измерваше с поглед двете богомолки.
— Теорнис?
— От Алданраелите, на вашите услуги, както и на целите Равнини, види се. — Паякородният лорд-боен успя да направи реверанс от седнало положение. — Е, майстор Трудан, това е едно забележително произведение на занаятчийското изкуство, но дали ще проработи?
Стенуолд плъзна поглед по лицата наоколо, някои познати, други — не, после се вгледа и в собствената си малобройна свита, състояща се от Спера и Ариана.
— Всичките тези хора не са дошли тук за нищо — заяви той.
И знаеше, че е прав.
Два часа по-късно едва смогна да излезе от стаята на собствен ход. Ако Ариана и Спера имаха необходимата физическа сила, сигурно щеше да ги помоли да го изнесат на ръце.
Не бяха дошли тук за нищо, това поне беше станало ясно. Дошли бяха за щраколъка. И добре, че не беше скрил от сарнианците нищо съществено по въпроса, защото май всички, дори проклетите молецородни, знаеха, че Колегиум е конструирал такъв лък. Вместо да обсъдят имперската заплаха, всички се надпреварваха да изявят претенциите си към щраколъка и да настояват кой трябвало да го получи и кой — не.
Сарианците го искаха и като първите потърпевши от това ново оръжие може би имаха известно основание за претенциите си. Това Стенуолд го знаеше предварително. Разбира се, сарнианците не искаха никой друг да получи чертежите. Кесианците, от своя страна, настояваха, че Сарн не бива да получи достъп до оръжието, освен ако и те не го получат. Стенуолд разбираше и техните основания. Колко щеше да издържи Кес, ако Сарн получеше военно предимство от такъв мащаб? Свикнал беше да гледа на Сарн като на верен съюзник, а не като на мравешки град-държава, и това трябваше да се промени.
Теорнис, след като проспа по-голямата част от дебатите, накрая се включи в разговора с думите, че ако Кес се сдобие с това чудо, то не трябвало ли и Паешките земи да го получат? И от друга страна, щом Равнините не могат да се споразумеят за трижди проклетата машина, а без нея нямат шанс да спрат Империята, не би ли било най-добре, предложи иронично той, да я дадат в разумните ръце на неговия народ и в ничии други?
При което се наложи молецородната да повиши глас, иначе двете богомолки като нищо щяха да се нахвърлят на Теорнис през масата. Представителите на Древната съобщност настояваха никой да не се сдобива с новото устройство, а армията на осите — единствената, където щраколъкът е на въоръжение — да бъде разбита незабавно, след което всички произведени вече устройства и конструкторските им схеми да бъдат унищожени. Явно се тревожеха за опустошителния ефект, който устройството би имало върху собствените им войски при евентуален следващ конфликт. Мухородните, изглежда, не бяха на едно мнение по въпроса, но техен представител все пак се сети да попита дали можело да се конструира по-малък модел на оръжието. Единствено Паропс и белобрадият Сфайот не показаха особен интерес към устройството, защото общностите, които представляваха, трудно биха могли да се възползват от него.