Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Какво ви тревожи, майстор Белоуерн? — попита Тиниса.
— Обичайното. Моите конкуренти не се спират пред нищо, затова една малка застраховка от моя страна е напълно уместна.
„Лъжеш.“ Тиниса беше убедена в това и макар лицето му да запази по възхитителен начин любезното си изражение, очите му за миг трепнаха по посока на тайнственото паякородно момиче. Което само потвърди подозренията й. „Дали пък колекционерът не се е сдобил с опасен експонат?“ Това, изглежда, не подлежеше на съмнение.
Тисамон с мъка сдържаше раздразнението си, но все пак го сдържаше — чакаше Тиниса да направи следващия си ход, явно решил, че тя знае какво прави. На тази арена, където мотивите и чувствата бяха основните оръжия, тя беше по-добре въоръжена от него.
— Майстор Белоуерн, какво можете да ни предложите?
— Петдесет империала на ден — каза спокойно той. — Но понеже, ако се съди по акцента ви, вие сте равнинка, това прави по двайсет и пет хелеронски централа.
— Четиридесет централа в хелеронски монети за всеки от нас. И двойно, ако се стигне до битка — контрира тя.
Лейар Белоуерн я гледаше спокойно и с нищо не издаде дали Тиниса току-що се е изхвърлила с цената, или е продала услугите им на безценица.
— Съгласен съм — каза накрая той, давайки да се разбере, че е щял да се съгласи и на повече. — А сегашният ви договор?
— Ще трябва да говорим с клиента си — каза тя. — Смятам обаче, че ще отстъпи. Както предположихте, кесията му не е дълбока. Къде да ви намерим?
— Вече знаете къде съм спрял временния си дом — каза той. — Ще ви очаквам там. — Изправи се, но после, изглежда, се сети за нещо, което пропука спокойната му фасада и сгърчи за миг лицето му. — Елате преди мръкнало, ако ще идвате. Смятайте това за изрично условие в договора.
Когато Белоуерн си тръгна, Тиниса погледна Тисамон. Той се беше навъсил страшно, но не на нея. Гледаше след бръмбарородния и неговата свита.
— Не е чак такъв познавач, за какъвто се мисли — каза Тиниса. — Защото аз не съм обвързана с богомолското чувство за чест. Дано това не те разочарова.
Тисамон не каза нищо по въпроса. Вместо това изръмжа:
— Признавам, че ме гризе любопитство. От какво толкова го е страх?
— Има един очевиден начин да разберем — каза тя. — Хайде да уведомим Ахеос, а после да се представим пред новия си клиент майстор Белоуерн. А след като се успокои, че сме на негова страна, току-виж решил да ни използва и за друго. Да разчистим конкуренцията например. Някъде в този град има хора, които знаят онова, което ни трябва. Белоуерн не е единственият и може да ни отведе при другите.
14.
Нещата се развиваха по начин, който надхвърляше и най-смелите очаквания на Стенуолд и го изпълваше с позабравена напоследък надежда. Тази зала в Сарн беше побрала целите Равнини, обединени срещу буря, която нямаше да закъснее. Сарнианците бяха преустроили една казарма, съборили бяха преградните стени, подредили бяха скамейки и една огромна маса, създавайки достоен мизансцен за най-големия военен съвет, провеждан някога в Равнините. Мъжете и жените, които седяха около масата, бяха доказателство, че усилията им не са отишли напразно.
Самият Стенуолд представляваше Колегиум. Седеше и гледаше как другите емисари го гледат. Не беше за вярване, но всички те бяха дошли с неговото име на уста. Името му явно беше познато из целите Равнини, сякаш той беше герой някакъв, историческа личност или нещо такова.
„Историята е тук и сега — напомни си той. — В тази стая ние пишем историята.“
Царицата на Сарн също присъстваше, лично — жест, който да покаже колко високо цени срещата и нейното значение за бъдещето на всички. Половин дузина от тактиците й стояха зад нея да я подкрепят със съвети — и да я защитят при нужда, макар че тя, разбира се, разполагаше с цял град, който да й осигури и подкрепа, и защита. Ала решението й да се яви лично, вместо да делегира другиму домакинството, беше ясен знак и решителна крачка — начин да покаже на света колко много залага Сарн на тази среща.
Присъстваха и двама бойни лордове на богомолките — жени, една от Етерион и една от Нетион, дошли бяха без свита и съветници и старателно избягваха да се поглеждат. От пръв поглед се виждаше, че не се харесват, меко казано. Жена беше и слабата възрастна представителка на молецородните между тях. Това беше без прецедент — Доракс беше изпратил скрир на бойния съвет в Сарн.