Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Вървеше по някакви тесни улички, които му създаваха усещането за нещо ако не арабско, то поне мюсюлманско. Навсякъде имаше месарски магазини, продаващи месо от заклани според ислямските обичаи животни. Във въздуха се носеше ароматът на източни подправки, а жените бяха скромно облечени и със забрадки.
Обиколи няколко пъти квартала и най-после откри това, което търсеше. После се помота на ъгъла, сякаш чака приятел, което не беше съвсем далеч от истината. Чакаше Зачек и той не го разочарова. Когато го видя, тръгна, пресилено куцайки.
Странно, помисли си Борис, докато ускоряваше крачка, чувстваше крака си все по-добре, колкото повече го раздвижваше. Влезе в магазин за дрехи и излезе през задния му вход — доста елементарна маневра, която очакваше Зачек да предвиди. Мина по задната уличка, покрай вече познатите му ламаринени кофи с шиповете. Преследвачът му се появи от задния изход на магазина за дрехи. Борис вече приближаваше края на уличката. Чу зад гърба си подвикване и секунда по-късно насреща му излезе един от копоите на Зачек, извади пистолета си „Токарев“ и го насочи срещу гърдите му.
Без секунда колебание Борис хвана капака на кофата и заби шиповете й в лицето на мъжа. Пистолетът изгърмя и куршумът проби капака, но не го засегна. Мъжът залитна и Карпов му измъкна пистолета от ръцете, но преди да успее да го хване добре, усети до дясното си слепоочие студения хлад на опряното в него дуло.
Изникналият отнякъде втори копой му каза гърлено на руски:
— Хайде. Дай ми повод да ти пръсна черепа.
Предната врата се тръшна и дон Фернандо бързо излезе от стаята.
Кая седеше близо до Борн и гледаше отраженията им в стъклото на френския прозорец. После натисна дръжката и излезе навън. Борн я последва. Беше хладно и тя потрепери.
— Да влезем вътре — предложи й той, но тя не помръдна.
Вятърът рошеше косата й. Странно му беше да я вижда с естествената й руса коса. После се сети, че и него отдавна никой не го беше виждал в истинския му вид, дори Мойра. Беше се обградил добре, дори от себе си. Това ли искаше наистина, попита се той. Или защитните реакции му помагаха да продължава по същия път? Въпреки че не му беше лесно да си го спомни, бе убеден, че е имало време, когато не е изпитвал нужда да бъде такъв.
— Отрано забелязах странностите на Скара — подхвана Кая, обгърнала с ръце раменете си. — Нищо не можеше да се направи. Абсолютно нищо. Майка ни направо откачаше от нея.
— Нали каза, че ти си била черната овца в семейството?
— Излъгах. — Тя се усмихна вяло. — Скара ме научи. Каза, че нямала избор и за да има що-годе нормален живот в училище, всичките й самоличности трябвало да се научат да лъжат убедително.
— Сигурно ти е било много трудно — каза й Борн.
— Първоначално. Сънувах кошмари, в които тя се превръщаше в някакво чудовище — вампир или зъл дух. Тя се обърна към него. — Но най-много ме тормозеше въпросът къде отиват другите й самоличности, когато не са изявени. И как се редуват? Има ли механизъм, който определя коя личност ще изскочи в следващия момент?
— И отговори ли си?
— Скара нямаше идея. Каза, че било като да се возиш нонстоп на алпийско влакче.
— Притесняваше ли се дали и на теб няма да ти се случи същото?
— Непрекъснато. — Кая потрепери. — Гледал ли си „Точно по пладне“? Същото е. Все едно чакам да се появи влакът с убиеца в него.
Президентът на САЩ вдигна телефона и се обади на брокера си.
— Боб, дай ми цената на „Ниодайм“.
— Шейсет и седем долара и двадесет пет цента — отвърна брокерът му.
— Какво? — Президентът се изправи в креслото си. — Беше двадесет и три, ако правилно си спомням, и то само преди колко… няколко дни?
— Направо са се скъсали да ги купуват, сър — поясни Боб. — Цената им е скочила до небето.
Президентът затвори очи и разтърка слепоочията си.
— Божичко, направо не разбирам.
— Ако не започнете да купувате сега, сър, ще си биете шамари, когато цената им мине сто долара.
— Добре, купи ми петстотин по обичайния канал и още петстотин, когато стигне… колко би било разумно?
— За които и да било други акции щях да кажа, че ще се върнат с една трета назад, сър. Но „Ниодайм“ ми напомня за бума на акциите в зората на интернета. Направо невероятно. Чакайте малко. — Президентът чу как Боб тропа по клавишите. — Откакто са излезли, с всеки ден цените им растат неимоверно. Може и да дръпнат с десет процента назад, но, честно казано, не очаквам нищо по-сериозно.