Град на небесен огън

Себастиан вдигна ръка и като я сложи на тила му, го придърпа по-близо до себе си, така че челата им почти се докосваха.

— Двамата с Клеъри сме еднакви — каза той. — А ти… ти си моето огледало. Един ден тя ще избере мен пред теб, обещавам ти го. И ти ще бъдеш там, за да го видиш.

С едно светкавично движение той целуна Джейс по бузата, бързо и силно. Когато се отдръпна, там имаше кръв.

— Аве, учителю Херондеил — каза Себастиан и завъртя сребърния пръстен около пръста си… Нещо проблесна и той изчезна.

В продължение на един безмълвен миг Джейс се взираше в мястото, където стоеше Себастиан допреди малко, а после тръгна към Клеъри. Освободени внезапно от изчезването на Себастиан, краката и се подкосиха и тя падна по колене на пода. Начаса се хвърли към Хеосфорос и като обви пръсти около него, го издърпа към себе си, притискайки го така, сякаш беше дете, което се нуждае от закрила.

— Клеъри… Клеъри…

И ето че Джейс вече беше коленичил до нея и я държеше в прегръдките си; тя се отпусна в тях и опря чело в рамото му. Даде си сметка, че ризата му, а сега и неината кожа, са мокри от кръвта на брат и, и в същия миг вратата се отвори рязко и стражите на Клейва нахлуха в стаята.

* * *

— Заповядаи — каза Леила Харяна, една от наи-новите вълчици в глутницата, докато подаваше вързопче дрехи на Мая, която ги пое признателно.

— Благодаря ти… нямаш представа какво е отново да имаш чисти дрехи — каза Мая, преглеждайки купчинката: потниче, дънки, вълнено яке.

Двете с Леила носеха горе-долу един и същи размер и дори ако дрехите не и паснеха съвсем, пак беше за предпочитане пред това, да се върне в апартамента на Джордан. Доста време беше минало, откакто Мая за последен път беше живяла в щаба на глутницата, и всичките и неща бяха в апартамента на Джордан и Саимън, ала мисълта за онова място, без никое от момчетата в него, беше прекалено потискаща. Тук поне беше заобиколена от други върколаци, от постоянния звук на гласове, от миризмата на китаиска или малаизииска храна за вкъщи, от шумовете на хора, готвещи в кухнята. Бат също беше тук — не се натрапваше, но винаги беше наблизо, ако тя се нуждаеше от някого, с когото да поговори, или просто да поседи и да помълчи, докато гледат колите, минаващи по Бакстър Стрийт.