Град на небесен огън

— Никога няма да поискам да доида с теб, Себастиан — заяви тя. — Джейс е прав. Ако трябва да избирам между това, да прекарам живота си с теб, или да умра, предпочитам да умра.

Очите на Себастиан потъмняха.

— Ще си промениш мнението. Ще седнеш на трона до мен по собствена воля, когато настъпи краят на края. Дадох ти възможност да доидеш доброволно. Платих с кръв и несгоди, за да те имам до себе си по твои избор. Ала ще те взема и насила, ако се налага.

— Не! — каза Клеъри в същия миг, в които на долния етаж се разнесе силен

трясък. Изведнъж къщата се изпълни с гласове.

— О, небеса. — Гласът на Джейс тегнеше от сарказъм. — Да не би пък случайно да съм изпратил огнено съобщение до Клеива, когато видях тялото на стража, когото си убил и захвърлил под моста? Глупаво от твоя страна, Себастиан, да не го скриеш по-добре.

Изражението на Себастиан се напрегна, толкова мимолетно, че повечето хора дори не биха забелязали, помисли си Клеъри. той посегна към нея, а устните му оформяха думи — заклинание, което да я освободи от каквато и да бе силата, притискаща я към стената. Тя се оттласна, блъсна го, а в следващия миг Джейс се хвърли към тях, вдигнал меча си…

Себастиан отскочи, ала не можа да се изплъзне съвсем на острието и по ръката му се стече струика кръв. той извика, залитна назад… и спря. Широка усмивка се разля по лицето му, докато Джейс се взираше в него с пребледняло лице.

— Небесния огън — каза Себастиан. — Все още не знаеш как да го контролираш. Понякога действа, понякога — не, а, малки братко?

Очите на Джейс лумнаха със златна светлина.

— Ще я видим тази!

И той се хвърли към Себастиан, а мечът му проряза мрака със сиянието си.

Само че Себастиан беше прекалено бърз. той пристъпи напред и изтръгна оръжието от ръката на Джеис. Клеъри се дърпаше, но магията на Себастиан я държеше прикована на място; преди Джейс да успее да помръдне, Себастиан вдигна меча му и го заби в собствените си гърди. Острието разкъса ризата и потъна в кожата му. Потече алена човешка кръв, тъмна като рубин. Очевидно го болеше — зъбите му се оголиха в грозна гримаса, дъхът му излизаше накъсано, ала ръката му продължаваше да се движи сигурно. Ризата му се изду на гърба и върхът на меча изскочи от другата страна сред струя от кръв. Времето сякаш се проточи като ластик. Дръжката на меча се удари в гърдите на Себастиан, острието стърчеше от гърба му и от него се процеждаха алени капки. Джейс стоеше, потресен и вкаменен, докато Себастиан протягаше окървавени ръце, за да го притегли към себе си. Гласът на Себастиан се извиси над звука от стъпките, трополящи по стълбището:

— Усещам небесния огън във вените ти, ангелско момче; усещам как гори под кожата ти. Неподправената мощ абсолютното добро. Все още чувам виковете ти да отекват във въздуха, когато Клеъри заби оръжието в гърдите ти. Дълго ли горя? — Задъханият му глас беше натежал от отровно напрежение. — Мислиш си, че наи сетне притежаваш оръжие, което би могъл да използваш против мен, нали? И навярно ако имаше петдесет или дори сто години, за да се научиш да овладяваш огъня, наистина би могъл, ала онова, с което не разполагаш, е именно време. Огънят бушува неконтролируемо в тялото ти и е много по-вероятно да унищожи теб, отколкото ти някога да унищожиш мен.