Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Приятели, внимание! — прекъсна ги Екшен. — Навлязохме в опасния участък на местността!
Той още не знаеше, че пирянците винаги и навсякъде са готови да посрещнат каквато и да било опасност каквото и да правят, колкото и да изглеждат увлечени в работа или в разговори.
— Откъде трябва да се появи? — деловито попита Мета.
— Откъдето си поиска — вдигна рамене Екшен.
И в този миг стоманеният глиган се появи. Внезапността, с която ги нападна това чудовище, действително заслужаваше уважение. Простите фермери на Поргорсторсаанд наистина не би трябвало да опитват късмета си в такъв ритуален лов. Даже професионалният ловец и опитен междузвезден пътешественик Екшен би рискувал да стане труп, ако беше дошъл сам в гората. Самият Язон също не беше убеден, че е бил достатъчно подготвен за среща с чудовището. Е, да, успя да се обърне, да извади пистолета също, (какво да го изважда, след като той сам скачаше в дланта?), да, май успя… Но първа стреля Мета. И какво щеше да се случи с тях, ако не беше тя… По-добре да не мислят.
Дивият глиган се оказа огромен колкото теле, твърдата му като телена четка четина синееше с естествен стоманен блясък, така блестяха и бивните и копитата му. Впечатляващ екземпляр! Но още по-впечатляваща беше реакцията му на изстрелите. Глиганът отскачаше, обвиваше се в синьо светещо облаче и върху туловището му не оставаха никакви следи от смъртоносните за всичко живо заряди. Що за звяр! Като някакъв робот с мощно импулсно защитно поле! И какво силово поле иска такъв робот?! За да му стигне енергията, би трябвало да влачи след себе си дебел колкото ръка кабел. Най-малко. А този… Май все пак е животно — от зурлата му се точат лиги и от него вони като от обикновена свиня, а и атакува със свирепостта на подивял добитък.
„Ще вземат да ни свършат патроните! — разтревожено си помисли Язон. — Не е ли време да помислим как да се измъкнем оттук? Поне да се качим на дърво като за начало, за нещо като таймаут.“
Но Екшен, изглежда, знаеше по-добър вариант. Все пак — беше ловец и почти местен жител.
— Почакайте! Отвлечете му вниманието! — извика братът. — Трябва да го издебна изотзад.
Язон едва сега обърна внимание, че оръжието на Екшен е по-особено. Най-много приличаше на харпун за подводен лов. Само че се зареждаше не със стрели, а с тънки здрави игли.
— Искам да го свалим, без да повредим кожата — поясни Екшен. — Това е важно. А вие, братлета, пипате много грубо. Още малко и с огнемет ще го залеете. Ще изгори добичето и няма да има с какво да се похвалим!
Прекратиха дискусията, защото глиганът отново се приготви за атака. И всичко стана учудващо лесно. От душа се настреляха в защитния му екран, който даже започна да показва признаци на отслабване, отвлякоха вниманието на напълно озверелия урод, а опитния Екшен ловко втъкна иглата точно във врата на металоидното чудовище. Само че глиганът отново ги изненада с непредсказуемата си реакция. Той се завъртя на място, заквича обидено, след това изтърча зад дърветата и притихна там в гъстия храсталак. Притаи се не за дълго, не мина минута и невидим отново се развъртя там, загрухтя, кършейки клони, все по-силно и по-яростно. Кой знае защо на никого не му се искаше да иде да провери скоро ли ще пукне звярът от тази, както смяташе Екшен, смъртоносна отрова.
— Е, какво ще сменяме ли тактиката? — подметна Мета.
Но никой не успя да разбере същността на предложението й, защото дойде ново подкрепление.
С мека котешка походка към тях се приближи юноша със златисти къдри, облечен в плътно прилепващ комбинезон. Той държеше в ръцете си дълъг заострен предмет, държеше го балансиран като копие, а около главата му проблясваше тънка дантелена мрежа, напомняща по форма на шлем.
Новодошлият беше толкова красив, а движенията му така уверени и точни, че всички неволно замряха в очакване, може да се каже — с предчувствие за свещенодействие. И то бе извършено. С тънко мелодично подсвиркване младежът подмами стоманения глиган от убежището му, и когато свирепата твар с всички сили се понесе към златокъдрия герой, той вече бе напълно готов да отбие атаката. Блестящото остро копие безпогрешно се заби в дясното око на чудовището. Само че това не беше копие, а някакъв хитър уред — зеленикаво сияние обхвана животното в дължина, а изглеждащата до този момент гладка повърхност настръхна и стана заплашително бодлива. Кошмарният инструмент се завъртя около оста си и започна да навлиза все по-навътре и по-навътре. Окото на глигана се изду с гъсто кървава светлина, после се пукна и задимя. Животното замря като парализирано. А юношата, без да губи време, измъкна зелената пламтяща пика и веднага я забоде в лявото око на врага. Всичко се повтори — и въртенето, и издуването, и димът. После глиганът рухна и вирна към сивото есенно небе блестящите си стоманени копита.