Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— О, щях да забравя, Ото. Отвъд езерото живее Били Дъв!
— Кой е Били Дъв?
— Ох, Ото! — извика тя. — Виждаш ли, още си хлапе! Били Дъв беше велика актриса от нямото кино. Играеше с Дъглас Феърбанкс.
— Стар съм, Фиона! Моля те, не ми говори така, сякаш съм болен от варицела.
Усещаше, че я изпуска. Цяла седмица имаше чувството, че артериите му ще атрофират, а сега изведнъж се почувства като сополиво хлапе. И като мислеше за всичко друго, но не и за голфа, замахна със стика и изпрати топката на двеста и тридесет метра.
— Казах ти, че си млад, Ото. Мислиш ли, че един възрастен човек може да удари топката толкова силно?
— О, по дяволите! — изруга той, отбелязвайки най-доброто си постижение на голф през живота си. — По дяволите, Фиона!
Когато най-сетне се дотътриха до осемнадесета площадка, слънцето отдавна бе залязло зад Сан Хасинто и игрището тънеше в сумрак. Загубиха пет топки, докато стигнат до затревената площ. Рекорд за деня, през който бяха загубили общо двадесет и шест топки.
Ото се вторачи меланхолично в редицата дантелени, конусовидни дървета. Беше започнал дори да харесва финиковите палми и всички останали растения, в които топките му се бяха заплели, когато установи, че това може да е големият му шанс. Разполагаше с няколко минути, за да превърне лайняния си живот в бляскав парад. При мисълта, че още години наред ще обикаля улиците на Холивуд, му се доплака.
Той усили звука на радиото, когато най-сетне паркира количката до моравата. Залитайки, Фиона се втурна към площадката, намираща се на двеста метра вляво. Ото започна да приглася на класическото изпълнение на Джордж Гершуин, което звучеше по радиото. Измисли собствен текст, гледайки замислено Фиона, която удряше каквото й попадне, повтаряйки: „Да ти го начукам!“, когато топката й тупнеше върху бетона и излетеше към Малибу, и казваше: „Сбогом и попътен вятър, малко копеле!“.
— „Как само носиш шапката си“ — с цяло гърло изпя Ото, а Фиона нагласи очилата си, които бяха паднали на върха на носа от силата на чудовищния удар. — „Как само унищожи купчинката пясък“ — проточи Ото и това беше самата истина.
След като Фиона свърши с лудориите си, площадката приличаше на яма от ядрена бомба.
— Ох, Ото! — извика тя. — Мисля, че никога досега голфът не ми е доставял такова голямо удоволствие! Ще удряш ли?
Той спря да пее и отговори:
— Не мога, Фиона. Не ми останаха топки.
— Е, това не знам.
Тя му намигна и сърцето му подскочи. Все още имаше шанс!
— Хей, хайде да пийнем нещо в бара! Рано е да се прибираш.
— Добре. И без това живея наблизо.
— Много бих искал да видя дома ти! Не ме е страх от стената с червеите. Трябва ти мъж в къщата.
Беше почти тъмно, когато се върнаха в стаята на отговорника, където предадоха на Ото съобщението от Сидни Блекпул. Той реши, че ако съумее да поддържа огъня на този романс, това вероятно ще стане на игрището за голф. Имаше усещането, че и утре отново ще играе, затова каза на управителя:
— Дайте ми още дузина топки, ако обичате. Все едно каква марка. Нека да са оранжеви. По-лесно се забелязват във водата.
Управителят беше същият, който му продаде предишната дузина. Сложи топките на плота и попита:
— Ще играете ли с тях или предпочитате да ги изгубите?
Докато вървяха към бара, Ото каза:
— Не мисля, че онзи тип беше много остроумен.
— Те просто не разбират колко болезнена може да бъде тази игра за хора като нас — утеши го Фиона. — Забрави за него, Ото.
От радиостанциите, излъчващи стари мелодии, се разнасяше танцувална музика. Кармен Миранда пееше: „Чика чика чик! Чика чика чик!“ и Фиона Граут спря във фоайето и изтанцува няколко стъпки самба, подскачайки, колкото можеше да се очаква от дебела, възрастна и пияна жена.
— Делят ни цели векове, Ото — тъжно каза тя.
— Знам тази певица! — провикна се той. — Чакай да си помисля. Тя беше онази с плодовата салата на главата. От черепа й стърчаха ябълки, банани и кокосови орехи. Знам доброто старо време, Фиона.
И двамата си поръчаха ямайски ром и подозрителният барман, който никога не би сервирал на такава двойка пияници в публичен бар извън клуба, ги изгледа кръвнишки.
Фиона шумно засмука от питието си, още преди Ото да получи своето. В бара имаше трима мъже. Разказваха си вицове и заплашваха да осуетят плановете на Ото. Не можеше да разбере защо гласовете на тримата го дразнеха толкова много. Всъщност, вбесиха го дотам, че забрави трите гениално съчинени многозначителни фрази, които щеше да каже на Фиона, за да разгорещи страстите.