Кралят

Бет бе доволна, че е сама. Защото имаше чувството, че усмивката, появила се на лицето ѝ, е по-тъжна от най-горчивите сълзи.

Искаше просто да се върне назад, към дните, когато всичко бе по-просто. По-лесно. По-близко.

– Просто си мислех за доброто старо време – избъбри тя.

Начаса в гласа на Тор се прокрадна напрежение.

– Да. То беше… хубаво.

Мамка му. Въпреки че беше влюбен в Есен и двамата бяха обвързани, несъмнено го болеше от спомена за първата му жена… и бебето, което тя носеше.

– Съжалявам, аз…

Тор се съвзе по-бързо от нея.

– Не се чувствай гадно заради това. Миналото е такова, каквото е… добро и лошо, то не може да се промени. И в това има утеха.

Бет усети, че в очите ѝ напират сълзи.

– Какво искаш да кажеш?

Възцари се дълго мълчание.

– Добрите спомени греят по-ярко, защото можеш да разчиташ на тях. А лошите не могат да станат още по-трагични по съвсем същата причина. Миналото е безопасно, защото е неизличимо.

Изведнъж Бет отново си спомни първата си среща с Рот, състояла се на горния етаж. Колкото и розово да ѝ изглеждаше всичко в спомените, всъщност не беше точно така, нали?

В действителност, като се замисли, когато тя пристигна в онази нощ, той беше ядосан. Дотам, че някъде по средата на вечерята с четири ястия тя бе обмисляла дали да не си тръгне.

Което определено не беше идеалната картинка, обрисувана от носталгията ѝ.

– Имаш право, Тор.

– Аха. – Той се прокашля. – Знаеш ли, не е твърде късно. Ако тръгнеш сега, все още можеш да се прибереш.

– Забрави ли, че аз няма защо да се тревожа за слънцето?

Буквално почувства потръпването му от другата страна на линията.

– Нямам какво да отговоря на това. Нищичко.

Бет го съжали и смени темата, като му обеща да се пази и да се прибере по залез.

След като затвори, се опъна върху леглото на баща си. Загледа се в тавана и си представи как Дариъс прави същото през деня… понякога – с Рот в съседната стая.

Преди да я срещне, Рот бил страшно саможив. Биел се сам, спял сам и определено не искал да има нищо общо с престола. Докато не се обвърза с нея, бе отказвал да властва.

Бет не бе в състояние да преброи колко пъти ѝ бяха благодарили, че го е вразумила… сякаш любовта ѝ бе магическа отвара, превърнала звяра в… е, не точно в съвършено благовъзпитан тип, но поне в някой, който бе съгласен да поеме задълженията си.

Дали наистина бе отишъл да си подремне?

От друга страна – кога за последен път беше спал през деня? Със сигурност не и откакто бяха стреляли по него.

Тъкмо когато очите ѝ започнаха да се затварят, Бет се надигна и се обърна към охранителната аларма, монтирана до главата ѝ. Въведе кода, задейства системата и отново легна.

Осемте цифри? Рожденият ѝ ден – денят, месецът и годината.

Поредният пример как много преди тя да навлезе в света на вампирите, баща ѝ бе мислил за нея – системата може и да беше инсталирана от Ви, ала Дариъс бе избрал кода преди много години.