Спомен за светлина

- Деца на Ранд ще са мишена - отвърна тя.

- А… - Той приглади мустаци замислено.

- Ако не си съгласен с това съображение, Башийр, кажи. Подмазвачи няма да търпя.

- Не съм подмазвач - изсумтя той. - Но все едно, силно се съмнявам, че детето ви може да стане по-голяма мишена, отколкото вече е. Вие сте главнокомандващ на армиите на Светлината! Мисля, че хората ви заслужават да знаят за какво точно се сражават.

- Не е ваша работа да знаете. Нито тяхна - каза Елейн.

Башийр я погледна учудено.

- Наследникът на владението не е работа на поданиците?

- Мисля, че прекрачвате границите си, _пълководец_.

- Може би. Може би толкова дългото време, прекарано с лорд Дракона, е изкривило поведението ми. Този човек… никога не знаеш какво мисли. Половината пъти искаше да чуе какво мисля и да го изложа по възможно най-грубия начин. Другата половина ми се струваше, че е готов да ме прекърши на две само защото съм подхвърлил, че небето изглежда малко тъмно. - Башийр поклати глава. - Просто помислете, ваше величество. Напомняте ми за дъщеря ми. Можеше да е направила нещо подобно и щях да й дам същия съвет. Хората ви ще се бият по-храбро, ако знаят, че носите наследника на Преродения Дракон.

„Мъже - помисли Елейн. - Младите се опитват да ме впечатлят с всяка палячовщина, която им хрумне в глупавите глави. Старите си въобразяват, че всяка млада жена има нужда от лекция.”

Извърна отново очи към града. След миг Биргит дръпна юздите на коня си пред нея и кимна. Мазетата бяха пълни с масло и катран.

- Палете - каза високо Елейн.

Биргит махна с ръка. Родственичките отвориха своя кръг от портали и мъже започнаха да хвърлят горящи факли в мазетата на Кемлин. Скоро димът, издигащ се над града, стана по-тъмен и по-зловещ.

- Няма скоро да потушат _това_ - каза тихо Биргит. - Не и при това сухо време. Целият град ще лумне като купа сено.

Струпаната пред тях армия впи погледи в града, особено Гвардията на Кралицата и войските на Андор. Неколцина от тях отдадоха чест, като пред кладата на паднал герой.

Елейн стисна зъби и каза:

- Биргит, съобщи го на гвардейците. Децата, които нося, са заченати от Преродения Дракон.

Усмивката на Башийр се разшири. „Непоносим човек!” Биргит също се усмихваше, когато тръгна да разпространи вестта. Непоносима беше, и тя.

Мъжете на Андор сякаш застанаха по-изправено, по-гордо, загледани към горящия град. От портите започнаха да се изливат тролоци, подгонени от пламъците. Елейн изчака, докато се увери, че тролоците са видели армията й и се приближават, и нареди:

- На север! - Обърна Лунна сянка. - Кемлин е мъртъв. Тръгваме към горите. Нека Тварите на Сянката ни последват!